- Кал?
Кал се завъртя изненадан. Когато видя кой го е заговорил, се удиви още повече. Русата коса на Кайли Майлс бе опъната назад с две щипки с формата на еднорози. В ръката си държеше розова каишка. В края и имаше нещо, наподобяващо малък бял парцал, но можеше и да е куче.
- Ти... - каза Кал. - Ъъъ... знаеш името ми?
- Отдавна не сме се виждали - отвърна Кайли, като явно реши да пренебрегне объркването му, след което сниши глас: - Влезе ли в училището за балет?
Кал се поколеба. Кайли се бе явила с него на Железния изпит - входа на Магистериума, но той бе преминал, а тя се бе провалила. Бе преместена от маговете в друго училище и от онзи момент насам не я бе виждал. Очевидно помнеше Кал, тъй като го гледаше объркана, но не бе сигурен какво тя смяташе, че е станало с него. Спомените и явно бяха променени, преди да я върнат сред населението.
За миг се изкуши да и разкаже всичко. Как са кандидатствали в училище за магии, а не за балет, как майстор Руфъс го е избрал, въпреки че се е представил по-зле от нея. Дали щеше да му повярва, ако и разкажеше за училището, за това какво представлява чувството да оформяш пламъци в ръцете си или да летиш във въздуха. Помисли си дали да не сподели с нея, че Аарън е най-добрият му приятел, а също и макар, тоест голямата работа, което означаваше, че е един от малкото живи магьосници, умеещи да работят с Хаоса.
- Училището е прилично - рече вместо това и сви рамене. Не знаеше какво друго да каже.
- Изненадана съм, че са те приели - отвърна тя и се загледа в крака му, след което потъна в неловко мълчание.
Почувства познат пристъп на гняв и си спомни как беше в старото му училище, как никой не вярваше, че чисто физически може да се справи с нещо. Откакто Кал се помнеше, левият му крак беше по-къс и слаб от десния. Чувстваше болка, когато стъпваше на него. Нито една от безкрайните операции, които бе изтърпял, не помогна особено. Баща му твърдеше, че е роден така, но майстор Джоузеф му разказа нещо съвсем различно.
- Важна е силата в горната част на тялото - рече надменно той. Не бе сигурен какво точно има предвид.
Тя кимна, макар и леко ококорена.
- И как минава? Балетът?
- Трудно - отговори той. - Всички танцуват, докато не паднат от умора. Ядем само сурови яйца и каша от брашно заради протеините. Всеки петък имаме надпревара по танци и който издържи най-дълго, получава шоколадче. Гледаме също филми за танци постоянно.
Тя се канеше да отвърне нещо, но бе прекъсната от Пакостник, който излезе от храстите с пръчка между зъбите. Очите му бяха разширени и пулсираха в оранжево, жълто и червено, досущ като пламъци от ада. Кайли го погледна така, сякаш очите и щяха да изхвръкнат. Кал си даде сметка колко огромен и се струва Пакостник. Определено не бе куче или друг вид нормален домашен любимец.
Кайли изпищя. Преди Кал да може да отвърне нещо, тя изскочи от двора и хукна по улицата. Бялото и парцаливо кученце едва издържаше на темпото и.
Съседите щяха да си останат с лошо мнение за него.
Прибирайки се у дома, Кал осъзна, че след лъжите, изречени пред Кайли, и заради начина, по който я бе уплашил, е изгубил всичките си точки от разходката на Пакостник.
Колонката на черния лорд печелеше за деня.
- Всичко наред ли е? - попита баща му, когато видя изражението на лицето му, след като Кал затвори вратата.
- Супер - отвърна уморено Кал.
- Чудесно - рече Алистър и се изкашля. - Мислех да излезем тази вечер. Да идем на кино?
Кал се сепна. Откакто се бе върнал това лято, не бяха правили нищо от тоя род. Ден след ден Алистър, потънал в печал, сновеше между телевизора и гаража, където ремонтираше стари автомобили, правейки ги да изглеждат като нови, след което ги продаваше на колекционери. Понякога Кал грабваше скейтборда си и обикаляше града, но без голям ентусиазъм. След Магистериума почти нищо не го забавляваше.
Дори плесенясалите ястия му липсваха.
- Кой филм искаш да гледаме? - попита Кал, като си прехвърли през ума, че черните лордове не избират програмата на останалите. Това трябваше да се брои за точка!
- Излязъл е нов филм с космически кораби - каза баща му и изненада Кал с избора си. - А по пътя може да оставим това чудовище в кучкарника и да го заменим с пуделче или дори питбул. Каквото и да е, стига да не е толкова диво.
Пакостник погледна злобно към Алистър, а странните му очи се завъртяха в калейдоскоп от цветове. Кал се сети за парцаливото псе на Кайли.