- Знам - каза тя, - но няма никого другиго тук, а ние трябва да поговорим.
- Не знам дали знаеш, но повечето хора се къпят без дрехи - отвърна той.
- Но аз съм от другата страна на стената! - възкликна тя подразнена. - Освен това тук е много влажно и прическата ми се разваля. Не може ли просто да поговорим?
Кал приглади собствената си мокра черна коса, отмятайки кичурите от лицето си.
- Ами добре, говори.
- Ти ме нарече лъжкиня - каза тя и болката в гласа и не можеше да се сбърка.
Кал потръпна и Пакостник го погледна строго.
- Знам - рече той.
- После се оказа, че ти си още по-голям лъжец - продължи тя. - Излъга за всичко.
- За да защитя татко!
- За да защитиш себе си - сопна се тя. - Можеше да ни кажеш, че си Врагът.
- Млъкни, Тамара.
- Кал, не искам да го казвам, но в банята няма други хора, които да ни подслушват. Само аз и ти сме.
- Аз не съм Врагът на Смъртта - отсече Кал и погледна към отражението във водата. Черна коса, сиви очи. Беше си Калъм Хънт.
Но все пак...
- Можеше да споделиш с нас истината за това, което ти е казал майстор Джоузеф, а не го направи.
- Не исках да ме намразиш - обясни Кал. - Ти си най-добрата ми приятелка.
- Пак излъга - изсумтя Тамара. - Аарън е най-добрият ти приятел.
- Но ти си най-добрата ми приятелка - настоя Кал. - Не исках да ме мразите. Имах нужда и от двама ви.
Когато Тамара проговори отново, звучеше по-малко ядосана.
- Държах само да ти кажа, че не желая да се лъжем отново.
- А може ли да лъжем други хора? - попита Кал и погледна към Пакостник, който размърда уши.
- Ако е важно - рече Тамара, - но не и един другиго. Трябва да си казваме истината. Става ли?
- Става - съгласи се Кал и Пакостник излая.
- Кал - каза Тамара, - има ли някой друг в банята с теб?
Кал въздъхна. Не очакваше да му се наложи да прави откровения толкова скоро.
- Пакостник - призна той.
- Кал! - възмути се Тамара. - Това е отвратително.
След това се разсмя. След секунда Кал също се разсмя.
След като Тамара и Кал се изкъпаха, той се отправи към стаята си по хавлия и сложи униформата си. След като се появи отново, Аарън вече бе там, чист, измит, облечен и похапващ нещо, напомнящо много на бледа круша.
- Какво е това? - попита Кал.
- Вълшебен плод - сви рамене Аарън. - Един от сребърните ученици го отглежда. Има вкус на сирене, но и на ябълка. Искаш ли един?
Кал направи гримаса. Видя, че зад Аарън има купчина от странни плодове, напитки и сладки от галерията, а също и нещо, което изглеждаше като саморъчно направени карти. В стъклен аквариум плуваше безока риба.
Аарън проследи погледа му.
- Да, някои хора се притесняваха за нас. Това са подаръци, задето сме се върнали, предполагам.
- Подаръци, които изискват да се върнем - отговори Кал.
Аарън се ухили. Няколко минути по-късно Тамара излезе от стаята си. Прическата и не се беше развалила. Косата и бе сплетена на тъмни гладки плитки, които носеше на главата си като корона. Златни обеци висяха от ушите и, като се разлюляваха при всяко нейно движение.
Тя се усмихна на Кал и той усети как стомахът му се свива. Извърна поглед, без да е сигурен защо.
- Готови ли сте за трапезарията? - попита тя.
Аарън отхапа за последно от вълшебния пещерен плод, като сви центъра му на две и го изяде. Погледна към Пакостник, чиято козина бе бухнала от банята. Ухаеше на сапун от зелен чай и изглеждаше нещастен заради това.
- Хей, пухчо - каза той.
Обсебеният вълк, всяващ ужас в сърцата на железните ученици, го погледна с въртящите си, тъжни очи. Кал се наведе да го потупа по главата.
- Ще ти донесем наденички от трапезарията - обеща той. - И ти заслужаваш да празнуваш.
Излязоха в коридора и завариха Джаспър да ги чака.
- Здравейте - рече той, сетне добави: - Канех се да похлопам на вратата. Всички в групата ми се държат странно и ме зяпат. Имам предвид, че съм герой, което е странно за тях.
- Какъв герой... - отвърна Аарън.
- И бездруго не исках да вървя до трапезарията сам - сви рамене Джаспър.
Тръгна след тях, докато крачеха към залата, и се разприказва с Тамара.
Започваше да изглежда така, сякаш мястото на Джаспър е при тях. Това бе лош знак за Кал. От друга страна, не можеше да е груб с него, тъй като Джаспър, противно на всякаква логика, пазеше тайната му.
Понякога обаче Джаспър поглеждаше към него и Кал се питаше дали тайната не е твърде изкусителна. Ако Кал го ядосаше, а той бе сигурен, че рано или късно ще го ядоса, както и обратното, дали Джаспър щеше да продължи да мълчи? А ако искаше да впечатли друг ученик, дали можеше да удържи на изкушението?