Главната група между орбитите на Орфей и Едип се престрои. Компютрите й бързо извличаха поуки от сблъсъка. Станциите не се опитаха да навлязат по-навътре в системата, нито пък нападнаха основната част от силите на пришълците, които образуваха внушителен защитен периметър около останалите три планети.
Скоро от двете допълнителни крила на ударната група не остана нищо и командирът й се отказа от методичното усилване на нападението срещу Медуза. Реши да свърши по-бързо с планетата, преди пооределите флангови сили на алтаварите да се съберат с останалите.
Агентът се възхити на здравомислието и издръжливостта му. Не помогна на и без това обречените си резерви, за да не отслаби своята позиция. Явно адмиралът — мъж или жена — съзнаваше, че врагът ще се стреми да брани трите планети и спътниците на Момрат. Щом си свършеше работата с Медуза, оцелялата половина от ударната група можеше да се заеме и с корабите на противника, избрали вече защитната тактика.
Само две камери на повърхността на планетата продължаваха да предават, едната от тях — разположена далеч на север, където прастарите ледове започваха да се топят. За пръв път след цели геоложки епохи Медуза беше покрита от океани… чиито води кипяха.
— Още един залп. Това е! — подвикна някой в залата и в същия миг и последните камери на повърхността угаснаха.
Забилите се надълбоко бойни глави избухнаха едновременно навсякъде. Освободиха толкова много енергия, че самата атмосфера пламна, а кората на планетата изглежда достигна точката на топене. Дискът на Медуза бавно промени цвета си до мътночервено — магмата вече се движеше на воля в пукнатините на доскоро твърдата си обвивка.
Гледката беше отвратителна, но агентът продължаваше да се взира в екрана като омагьосан.
— Всеки момент… — изсъска Мора, после кресна: — Започна се!
Отначало не се случи нищо неочаквано. Внезапно „мистър Керъл“ тръсна глава и разтърка очи — образът пред него сякаш се разми и разкриви. Медуза вече изобщо не приличаше на диск, а се удължи като буца от кафеникаво-алено желе. Раздуваше се ненормално бързо, скоро удвои размерите си.
Агентът потърка брадичката си и измънка:
— Какво е това, по дяволите?
Издутината се разтегна още повече, накрая се раздели и отново се видя пламтящо кълбо там, където доскоро беше Медуза. Другата грамадна маса обаче пулсираше, гърчеше се и… изведнъж се стрелна в определена посока. Ускоряваше се невероятно към ударната група на Конфедерацията, която незабавно започна да я обстрелва с всичките си оръжия.
Флотът на алтаварите се устреми след кошмарното видение в разгърнат клин.
— Отблизо! — изръмжа нетърпеливо Мора. — Покажете ми този колдах отблизо!
Пръстите на помощниците му зашариха трескаво по пултовете и откриха една оцеляла камера край орбитата на външна планета.
Чудовищната, неспирно меняща се форма изглежда се състоеше почти изцяло от енергийни полета и приличаше на обезумяла, колосална по размери кълбовидна мълния. Само че в движението й нямаше нищо налудничаво — продължаваше право към ударната група, без да се забавя нито за миг въпреки страшните залпове. Поглъщаше наведнъж стотици модули, всеки от които можеше да унищожи малък свят.
Нахлу сред флота на хората, преди някой да се сети за каквото и да е противодействие, изстреля десетки хиляди пипала от пламък към корабите и модулите, взривявайки боеприпасите, които им бяха останали. Двете бойни станции изчезнаха в ослепителни огнени топки, равняващи се по блясък с погубената Медуза. Външните формации на ударната група, озовали се извън обсега на колдаха, се опитаха да се разпръснат, но корабите на алтаварите ги застигнаха и затвориха обръча около тях. „Мистър Керъл“ тресна с юмрук по масата.
— Разбира се, разбира се! — ръмжеше разярен на себе си. — Защо, да пукна дано, не се сетих?! Не една чужда раса, а две! На Медуза усетих съзнанието на това чудо!
Мора следеше жадно битката, но подхвърли:
— Да, две раси. Алтаварите служат на колдахите и ги пазят.
— А тези… колдахи. Що за кошмарни твари са? От какво се състоят? Как изобщо е възможно да съществуват?
— Не знаем. Алтаварите ги изучават от хилядолетия, но и те нямат смислено обяснение. Колдахите не са много на брой, нямаме представа дали са възникнали в тази галактика или дори в тази Вселена. Скитат самотни из пространството, докато не се натъкнат на планета, която им подхожда по размери, тип и орбита. Преди хиляди години алтаварите били империя в период на експанзия, също като Конфедерацията. Един колдах преспокойно се настанил на някаква тяхна планета. Тези създания са едновременно енергия, материя и каквото още си представиш — когато и както го пожелаят! Докато се намествал в планетата, колдахът взел, че изтребил към три милиарда алтавари. Естествено започнала дълга и гадна война.