— Поне за тази подробност се досетих — промърмори агентът.
— Това също влиза във великия план на алтаварите! Колдахът се изнизва тихичко; за разлика от пристигането му, когато си тръгва, все едно просто се вдига гъста мъгла. А алтаварите се мъчат да проумеят как да повлияят на естествената еволюция след това. Извънредно дългосрочен проект. Искат да разберат и кои фактори са задължителни за възникването на разум в различните екосистеми. Разбира се, нашата поява обърка всичко…
— Аха, понеже параметрите на електрохимична активност в човешкия мозък са почти еднакви с честотите, на които колдахът управлява микробите си, нали? Ето как сте се сдобили с необикновените си способности! — „Мистър Керъл“ поумува малко и попита: — Правилна ли е догадката ми, че тези честоти са недостъпни за алтаварите?
Мора се изкикоти.
— Е, могат да се включат към тях чрез машини, но не и направо.
Агентът подсвирна слисан и награби първата чаша, до която стигна ръката му. Отпи може би излишно голяма глътка.
— Значи и ние сме станали част от проекта…
— Не част, а сърцевината му. Конфедерацията обаче се превърна в сериозна пречка. Да не споменавам, че щом нашата раса може да се настрои поне към един от начините за връзка с колдахите, алтаварите трябва да са се уплашили за смисъла на съществуването си. Да, според мен те много се боят, че ако повторим взаимодействието им с колдахите, ще започнем полека-лека да се разбираме с безплътните твари. Кой знае. Все пак мисля, че са ни твърде чужди, за да установим нещо повече от елементарно общуване.
Агентът завъртя глава, леко замаян от наученото.
— Значи за алтаварите ние сме били демоните… Страхували са се, че ще им отнемем боговете! Ако крайният резултат не беше толкова трагичен, щеше да е смешно, нали? Добре де, защо веднага не са отстранили заплахата, като оставят живи само хората в Диаманта?
— Не помниш ли думите на стария алтавар? Точно такива са били намеренията им. Но те са огромна цивилизация, пръсната из половината галактика — винаги и навсякъде около колдахите. Трябвало е да се справят с империя, чиито възможности не са им били известни. Искали първо да проверят как мислим, каква тактика ще предпочетем. И смятали, че имат време. Остават около триста години до момента, когато колдахите ще напуснат Диаманта. А били тук повече от четиристотин, когато сме се появили ние. Алтаварите изчаквали петдесетина години, за да ни изследват чрез микробите на Уордън. И осъзнали колко е различна връзката ни с дребосъците. Едва тогава започнали да обмислят дали да съберат флота си, пръснат на огромни разстояния. Решили, че им е по-лесно да си направят необходимите кораби тук, както и да отгледат такива свои разновидности, които са най-подходящи за война с Конфедерацията. По времето, когато били готови, Крийгън станал Владетел на Лилит.
— И случайно се натъкнал на истината?
— Също като мен. На всяка планета има точка, където досегът на колдаха със средата е най-пряк. Не знам защо е така. Обикновено това са на най-недостъпните и противни места. На Лилит — почти точно на северния полюс. На Харон — островче близо до южния континент. Нямам представа какво е търсил Крийгън на северния полюс! Може да са го упътили потомците на първата изследователска група, които почитали планетата като божество.