— Зависи какво ще поискаш. Ето, ти вече знаеш толкова много, а интуицията продължава да ми нашепва, че не си докрай откровен.
— Е, да, намислил съм нещичко, но то не е особено важно за никого, освен за мен самия!
9
Остана за малко на Цербер при Куин и Дилън, които охотно приютиха Бура и Анджи, като прибавиха с удоволствие и двете деца на „близкия сродник“ към семейството. Дилън отбеляза с лека завист, че толкова лесни раждания не е виждала. А децата, заченати на Медуза, се родиха с типичните за унищожения свят особености.
Алтаварите тихомълком прекъсваха връзката на някои от бегълците с планетарните компютри и много се разстроиха, когато установиха, че макар микробите на Уордън да изпадаха в инертно състояние, все пак нямаха никакво намерение да унищожават и себе си, и своите носители. Или връзката между хора и симбионти беше още по-чудата, отколкото изглеждаше, или възникваше съвсем ново явление — непознат вид човек! Агентът много се надяваше, че Мора ще се постарае алтаварите да не се разстроят прекалено.
Докараха огромния стражеви кораб в Диаманта, между орбитите на Медуза и Момрат. Заеха се бързо да го превърнат в колосален космически завод. С неохотната помощ на алтаварите разработваха и нови находища по спътниците на газовия гигант.
И Думония имаше за какво да мърмори — в края на краищата го накараха да се обяви официално за Владетел на Цербер. Постара се веднага да прехвърли досадните дреболии на Куин Жанг.
Парк и Дарва отскочиха за кратка почивка на едно островче близо до брега на южния океан на Харон. „Мистър Керъл“ им подсказа идеята. Мора изгаряше от нетърпение да им предаде управлението на планетата. Вече имаше далеч по-важни занимания.
Кал Тремон също бе обзет от внезапна жажда за пътешествия. Заяви, че можел да се отбие чак до северния полюс на Лилит. После щял да си почине в тропиците при потомците на първите изследователи.
Накрая агентът отново се отправи към Харон, макар мнозина да го разубеждаваха. Тейлънт Ипсир бе настанил орбиталната си станция над планетата. Злобееше още повече отпреди, защото бившите му поданици се учеха да живеят без вездесъщите камери и микрофони.
С чувството, че повторно сънува същия кошмар, „мистър Керъл“ скачи совалката си с огромното космическо селище.
Светна сигналът за влизане във въздушния шлюз. Обля го синкавото сияние, само че този път без никакви последствия. Отдавна бе установил, че тялото му е претъпкано с изкуствените микроби, създадени от алтаварите. Нямаше как тепърва да станат още по-инертни.
Двама го посрещнаха зад втория люк.
— Име? — изръмжа единият копой.
— Луис Керъл.
— С каква цел идвате?
— Да посетя Първия министър Тейлънт Ипсир. В момента представлявам останалите Владетели. Имаме нужда от вашия превъзходен компютър.
Те се спогледаха разколебани и агентът реши да се смили над ченгетата.
— Повикайте Фалън. Тя знае какво да направи.
Отдъхнаха си и с удоволствие прехвърлиха нежеланата грижа на началството. Изчака търпеливо четвърт час, докато строгата жена благоволи да дойде. Познаваше я добре, а макар тя да не го бе виждала досега, знаеше достатъчно за него от Ипсир.
— Гледай ти кой ни гостува! Или си безнадежден глупак, или… закоравял наглец.
Той се ухили дружелюбно и успя леко да поразклати самонадеяността й. В този момент избръмча сигнал и по комуникатора се разнесе нечий глас:
— Администраторът Кунзер пристигна в Четвърти док.
Фалън се смръщи.
— Що за… Той пък какво прави тук точно сега?
— Защо не го попитате? — учтиво предложи агентът. — Всъщност аз го повиках. Идвам от името на другите трима Владетели, които взеха решение, и трябва да го съобщя на Ипсир. Хайде да вземем Кунзер и да отидем при Първия министър. Не ми се губи повече време.
Тя вдигна рамене.
— Както кажеш. Мисля обаче, че си се побъркал.
И Кунзер недоумяваше, но знаеше колко зависят в момента от сътрудничеството с другите Владетели. Затова не започна да се зъби. Изглеждаше доста изненадан да срещне „мистър Керъл“ в станцията, но и доволен. Агентът едва ли не четеше мислите му: „Мора явно е решил да се отърве от натрапника.“ Все пак двамата с Фалън се държаха любезно. Предвкусваха срещата му с Ипсир.
А Първият министър цъфна с вездесъщата си усмивката на политикан. В ъгъла на огромния кабинет Уби се излягаше на копринени възглавнички.