— Ти поне разбираш ли ги?
Мора пак вдигна рамене.
— Познавам ги и съм готов да ги приема каквито са, макар да не ги разбирам напълно. Съмнявам се, че някой човек е способен да вникне докрай в цивилизацията им, а и те много се озадачават от нашата. Представляваме краен резултат от толкова несъвпадащо развитие, че не вярвам дори чисто абстрактно да се примирим взаимно с нагласите и подбудите си. Отделни екземпляри сигурно биха могли да се понасят… но като цивилизации — никога! Истината е, че Конфедерацията по самата си същност не е способна да търпи подобна могъща сила, която в същото време да е абсолютно неразбираема за нея. Особено пък като си припомним, че моите „шефове“ имат и забележимо технологично превъзходство над хората!
Мъжът от кораба реши да не се впуска в спор, може би защото не успя да открие слабо място в разсъжденията на Мора. Особнякът бе събрал в няколко изречения, и то с безмилостна прозорливост, цялата човешка история. Затова реши леко да промени посоката на разговора.
— Няма ли друг начин? Признавам откровено, че и аз попаднах в нещо като капан. Началниците ми настояват да получат моя доклад. Наложи се да убеждавам компютърния си партньор да ми отвори вратата на нашия модул, иначе не бих могъл да дойда тук и да ти се обадя… а ако компютърът знаеше за намеренията ми, за нищо на света не би ме пуснал. Когато се върна в модула, ще имам броени часове, най-много едно-две денонощия, да съставя и изпратя заключенията си. След това вече нищо няма да зависи от мен. Времето ми изтича, затова се свързах с теб.
— Е, какво точно искаш?
— Предложения. Не беше трудно да разгадая малката ви главоблъсканица. Но истинският, големият проблем е свръх силите ми.
Мора го погледна с искрица на уважение и напомни:
— Известно ти е, че лесно можем да спрем изпращането на твоя доклад, нали?
— Да, това ми е ясно. Но нищо особено няма да постигнете с подобен ход. Необработените данни са изпратени отдавна, те разполагат и с пълен мой запис чрез процеса на Мертън. Дори да ги затрудните за известно време, ще повторят обработката на данните в зона с абсолютна сигурност и защита… и ще имат съвсем същия доклад, който бих написал и аз. А и едва ли биха повярвали, че съм умрял поради нелепа случайност. Само ще си навредите още повече.
— Не е невъзможно да спретнем правдоподобна злополука… за другото обаче си напълно прав. Така няма да спечелим време. Но не успя да ме убедиш, че разполагаш с цялата картинка. Разбира се, ще е жалко да пожертваме Диаманта на Уордън, ала все пак загубата няма да е катастрофална. Явно не си обмислил докрай какво следва от известните ти факти. Вярно е, че ако избухне всеобхватен сблъсък, всичко може да се случи. Само че според нас има шанс поне четиридесет на сто плановете и надеждите на моите „шефове“ изобщо да не бъдат засегнати от това. А вероятността да не се провалят напълно в замислите си е почти стопроцентова, поне от тяхна гледна точка.
Мъжът от кораба видимо се смути.
— От колко време се нуждаят, за да е сигурен успехът им?
— О, за да бъде всичко изпипано както трябва — от десетилетия. Даже по-скоро от цял век… Знам какво си казваш в този момент. Смяташ, че едва ли ще им оставите толкова време. Но дори да е така, няма да сте в състояние да съсипете напълно направеното досега от тях, повярвай ми! Просто ще им причините известно неудобство.
Агентът кимна мрачно.
— А ако все пак им причиним това… неудобство? Какво възмездие могат да стоварят върху Конфедерацията?
— Ужасяващо. От самото начало се уповавахме на надеждата, че ще избегнем мащабното кръвопролитие. Освен това перспективата да съсипем Конфедерацията отвътре ни привличаше неустоимо, признавам. Готови сме на всичко, за да не допуснем тотална война. Нито един от нас не се блазни от мисълта за такава катастрофа, освен може би детински наивните и безнадеждно лудите. — Между веждите на Мора пак се появи бръчица. — Аз обаче продължавам да се питам каква точно част от истината ти е известна…
Събеседникът му не сдържа леката нотка на самодоволство в гласа си, докато излагаше накратко фактите. Мора явно се впечатли.
— Тук-там си оставил бели петна, но трябва да призная, че ме смайваш. Несъмнено знаеш… достатъчно. Дори повече от достатъчно. Боя се, че сме подценили противника. Говоря не толкова за твоите хора, внедрени по планетите на Диаманта, колкото за самия теб.