КЛАЙВ КЪСЛЪР
и
ПОЛ КЕМПРЕКОС
МЕДУЗА
Роман от поредицата „Архивите на НАМПД®”
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА КЪРТ ОСТИН
Clive Cussler and Paul Kemprecos
MEDUSA
Copyright © 2009 by Sandecker, RLLLP
By arrangement with
Peter Lampack Agency, Inc.
551 Fifth Avenue, Suite 1613
New York, NY 10176-0187 USA
Тази книга е художествено произведение, Всички герои, организации и събития в него са продукт на въображението на авторите или са използвани в условен смисъл.
Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана под каквато и да е форма без изричното знание и писменото съгласие на издателя.
МЕДУЗА
КЛАЙВ КЪСЛЪР
ПОЛ КЕМПРЕКОС
© Клайв Къслър, автор, 2009
© Пол Кемпрекос, автор, 2009
© Александър Владовски, преводач, 2013
За контакти: probook@profilms.bg
София 1504, ПС-4, пощенска кутия 2
за ПРО ФИЛМС® ООД
PRO BOOK® е регистрирана марка на PRO FILMS®
ISBN: 978-954-2928-44-7
КЛАЙВ КЪСЛЪР
и ПОЛ КЕМПРЕКОС
МЕДУЗА
Роман от поредицата „Архивите на НАМПД®”
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА КЪРТ ОСТИН
СОФИЯ, 2013
„Ако епидемията продължи да се разраства със същата главозамайваща скорост, човечеството може да изчезне от лицето на Земята.”
Д-р Виктор Вон,
„Американският опит”, „Инфлуенца 1918”.
„Всяка сутрин и вечер измивайте вътрешността на носа си с вода и сапун, насилвайте се да кихате в началото и в края на деня, а после дишайте дълбоко, не носете шалове, разхождайте се често и ходете на работа пеша, яжте овесена каша.”
Съвети за предпазване от инфлуенца,
публикувани през 1918 г.
във в. „Новините от света”.
Пролог
Тихия океан, 1848 г.
По време на многобройните си години плаване по всички краища на света капитан Хорейшо Добс никога не бе виждал морето толкова спокойно.
Той сновеше по квартердека на китоловния кораб „Принцес” от Ню Бедфорд, а сивите му очи, подобно на два морски фара, оглеждаха хоризонта във всички посоки. Тихият океан приличаше на огромна синя пустиня. Никъде не се забелязваше нищо. Пред носа на кораба не танцуваха весели делфини, летящи риби не скачаха над гребените на вълните... сякаш животът в морето бе спрял.
В Ню Бедфорд смятаха Добс за принца на китоловците. В крайморските барове, където се събираха най-коравите морски вълци, или пък в салоните на богатите корабовладелци квакери1, се говореше, че Добс може да подуши кашалот от двайсет и четири километра. Напоследък обаче само лепкавата воня на назряващ бунт изпълваше ноздрите на капитана.
На Добс му се налагаше да записва в бордовия дневник по нещо за всеки нов провален ден. Това, което отбеляза предишната нощ, обобщаваше неприятностите, пред които бе изправен.
27 март, 1848 г. Лек югозападен бриз. Не се виждат никакви китове. Лошият късмет е обгърнал кораба като зловонна мъгла. В целия Тих океан няма китово масло за бедния кораб „Принцес”. На бака назрява бунт.
Добс виждаше целия кораб от издигнатия квартердек и трябваше да е сляп, за да не забележи опасните проблясъци в погледите на моряците си. Корабните офицери докладваха с притеснение, че обичайното мърморене сред екипажа е доста по-често и по-гневно. Капитанът даде указания на хората си да държат пистолетите си заредени и да не оставят палубата без надзор. Досега никой не беше вдигал ръка срещу него, но в тъмния и мръсен бак – претъпканите спални помещения на носа, някои от мъжете подвхърляли, че късметът на кораба може и да се обърне, ако на капитана му се случи нещо.
Добс беше висок сто деветдесет и два сантиметра и здрав като канара. Знаеше, че може да потуши евентуален бунт, но това беше най-малката му грижа. Всеки капитан, който се върне в пристанището без доходен товар от китово масло, извършва най-непростимия грях – хвърля на вятъра инвестираните от собствениците на кораба пари, и никой опитен екипаж не би плавал отново с него. Репутацията, кариерата и богатството могат да бъдат спечелени или изгубени с едно единствено плаване.
Колкото по-дълго е едно пътуване, толкова по-голям е рискът от провал. Провизиите свършват бързо, а възможността на борда да се появи скорбут се увеличава.