– Още един, капитане! – Гласът на мъжа трепереше от вълнение. – Боже мой, още един!
Добс погледна през далекогледа към лъскавия сив гръб, който се показа над водата. Фонтанът на кита беше нисък, разпенен и сочеше напред под ъгъл четирийсет и пет градуса. Капитанът огледа през далекогледа вляво и вдясно от кораба. Имаше още фонтани. Цяло стадо китове! Не можеше да сдържи смеха си. Щеше да натрупа цяло състояние от китово масло.
Готвачът спря да свири щом се появи първият кит и стоеше слисан на палубата, като държеше в ръка замлъкналата цигулка.
– Ти успя, готвачо! – провикна се капитанът. – Привлече толкова китове, че с техния спермацет ще напълним трюма чак до палубата. Продължавай да свириш, дявол го взел!
Готвачът се ухили беззъбо и заплъзга лъка по струните на цигулката. Под звуците на веселата морска песен, кормчията насочи кораба срещу вятъра.
След малко прибраха платната и корабът спря.
– Спуснете левите лодки! – извика капитанът със задоволство, потискано по време на дългото безплодно плаване. – По-чевръсто, иначе няма да ви платя!
Добс нареди да спуснат три китоловни лодки. Всяка беше дълга девет метра и се командваше от един моряк, който беше и капитан, и кормчия на лодката. На борда на „Принцес” останаха малко хора – точно толкова, колкото бяха необходими, за да управляват кораба, ако се наложи. Четвъртата китоловна лодка остана като резерва на борда.
Спускането на лодките отне малко повече от минута. И трите докоснаха водата почти едновременно. Екипажите им се спуснаха от палубата, заеха местата си по пейките и потопиха греблата. Щом трите лодки се отдалечиха от кораба, моряците на борда бързо разпънаха едно от платната. Корабът заплава бавно.
Добс наблюдаваше как лодките летят като стрели към своите цели.
– Полека, момчета! – промърмори той. – Загребете още веднъж. Внимателно!
– Колко са, капитане? – попита готвачът.
– Повече от достатъчно да сготвиш по една четирикилограмова пържола за всеки мъж на борда. Соленото свинско може да остане за гарнитура – извика радостно Добс.
Смехът му се изви над палубата като мощен вихър.
Кейлъб Най гребеше с всички сили в първата лодка. Дланите му кървяха, а рамената го боляха. По челото му течеше пот, но той не смееше да вдигне ръка и да я избърше.
Кейлъб бе едва на осемнайсет години, жилав и добре възпитан, отраснал във ферма в Масачузетс. Това беше първото му плаване. Щеше да получи едва 1/210 част от плячката и с този дял той стоеше на дъното в корабната йерархия. Знаеше, че ще извади късмет, ако излезе на нулата, но въпреки това се записа в екипажа, тласкан от жажда за приключения и надежда да зърне далечни екзотични земи.
Енергичният младеж напомняше на капитана за самия него при първото му плаване с китоловен кораб. Добс каза на младия фермер, че ще стигне далеч, ако изпълнява заповедите безпрекословно, ако работи неуморно и се държи настрана от неприятности. Готовността на младежа да върши всякаква работа и да не обръща внимание на подигравките на по-старите му спечели уважението на коравите китоловци, които го приеха за свой талисман.
Лодката на Кейлъб се командваше от помощник-капитана – опитен ветеран с много китоловни плавания зад гърба си. На гребците непрекъснато им се напомняше да слушат неговите нареждания, но Кейлъб, като най-неопитен, бързо се отегчи от постоянното бърборене на помощник-капитана.
– По-живо, Кейлъб, момчето ми! – извика помощник-капитанът. – Напрегни мишци, младежо, не дърпаш кравешка цицка и не сваляй очи от прекрасното ми лице! Аз ще ви пазя от русалките.
Помощник-капитанът, който единствен имаше право да гледа напред, видя голям мъжки кит да се насочва право срещу лодката. Слънчевите лъчи проблясваха по лъскавата му черна кожа. Помощник-капитанът тихичко заповяда на харпунджията.
– Застани с лице към него!
Два двуметрови харпуна чакаха по местата си на носа на лодката. Острите им като бръснач шипове се завъртаха под прав ъгъл към дръжката. Благодарение на това беше почти невъзможно харпунът да се измъкне щом веднъж се забие в плътта на кита.
Стрелецът се изправи в лодката, взе единия харпун от стойката и махна плата, който покриваше шиповете му. След това приготви и втория харпун. Всеки от тях беше вързан с петстотин и петдесет метрово въже, което минаваше през специална стойка на носа на лодката, оттам, въжето продължаваше по протежение на лодката до кърмата, където беше намотано един-два пъти около къс кнехт, и после бе вкарано в каче.
Помощник-капитанът завъртя румпела и насочи лодката към лявата страна на кита, за да осигури на харпунджията удобна позиция за стрелба. Щом стигнаха на около шест метра от животното, помощник-капитанът викна: