— Без да се обади по телефона ли?
— Те нямат телефон.
— Майката много зле ли е била?
— Не, тя изобщо не е била болна. Телеграмата не е била изпратена от Луиза.
— Тогава от кого?
— Не знаем от кого.
— Ставали ли сте жертва на измами от този род и преди?
— Не, никога.
— Кога се върна жена ви?
— Във вторник. Използва случая, за да остане за два дни с роднините си.
— А вие какво правихте през това време?
— Работих.
— Един от наемателите твърди, че е видял как гъст дим излиза от вашия комин в неделя през целия ден.
— Възможно е, тогава беше много студено.
Беше вярно. В неделя и в понеделник времето беше много студено. Бяха съобщили за много ниски температури в покрайнините на Париж.
— Как бяхте облечен в събота вечерта?
— С дрехите, които нося днес.
— Никой ли не е идвал у вас, след като сте затворили магазина?
— Никой, с изключение на един клиент, който дойде да си вземе една поръчка. Искате ли да ви дам името и адреса му?
Беше известна личност, член на дружеството „Сто библиофили“. Благодарение на Лиотар щеше да се заговори за тях. Почти всички там бяха важни личности.
— Вашата портиерка, госпожа Салазар, е чула, че някой чука на вратата ви онази вечер, към девет часа. Няколко души говорели оживено помежду си.
— Възможно е хората да са си говорели отпред, на тротоара, но не и у дома. Напълно е възможно да са били възбудени, както твърди госпожа Салазар, понеже са били точно пред нейната стая.
— Колко костюма имате?
— Тъй като имам само едно тяло и една глава, имам само един костюм и една шапка, а освен това — един стар панталон и пуловер, които обличам, когато работя.
Тогава му бяха показали един костюм в морскосиньо, който бяха намерили в шкафа в стаята му.
— Ами този?
— Това не е мое.
— Тогава как този костюм се е озовал във вашия дом?
— Никога не съм го виждал. Всеки би могъл да го сложи в мое отсъствие. Вече шест часа, откак съм тук.
— Може ли да облечете сакото, ако обичате?
Беше му по мярка.
— Забелязвате ли тези петна, които наподобяват петна от ръжда? Според експертите това е човешка кръв. Някой се е опитвал да ги заличи, но не е успял.
— Никога не съм виждал тази дреха.
— Госпожа Рансе, собственичката на магазина за чадъри, твърди, че често ви е виждала облечен в синьо, в петък, когато обикновено ходите на кино.
— Имах един друг комплект, който беше в синьо. Обаче го изхвърлих преди повече от два месеца.
След този първи разпит Мегре бе изпаднал в мрачно настроение. Беше разговарял дълго със съдия Досен, а след това двамата заедно отидоха при прокурора.
Той бе поел върху себе си отговорността за ареста на книговезеца.
— Експертите са на едно мнение, нали? Останалото, Мегре, вече е ваша работа. Вършете я. Не можем да пуснем този тип на свобода.
Още на другия ден сутринта господин Лиотар бе излязъл от сянката и оттогава ходеше по петите на Мегре като малко зло кученце.
Сред подзаглавията на вестниците имаше едно, което се ползваше с доста голям успех:
Младият Лапоент твърдеше наистина, че когато оглеждал мястото, преструвайки се на служител на санитарните служби, забелязал под една маса в ателието червеникавокафяв куфар.
— Беше обикновен евтин куфар. Бутнах го, без да искам. Учудих се, че толкова силно ме заболя. Но после, когато се опитах да го помръдна, разбрах защо. Беше необичайно тежък.
Обаче в пет часа следобед, при обиска на Люка, куфара вече го нямаше. По-точно, имаше куфар — също кафяв, също евтин, но Лапоент твърдеше, че това не е същият куфар.
— Това е куфарът, с който пътувах до Конкарно — беше заявила Фернанда. — Никога не сме имали друг куфар. Ние всъщност никога не пътуваме.
Лапоент упорито продължаваше да твърди, че това не е същият куфар, че първият е бил по-светъл и дръжката му била поправена с канап.
— Ако трябваше да си поправям куфара, никога нямаше да използвам канап — бе възразил тогава Стювелс. — Не забравяйте, че съм книговезец и в моята професия се работи с кожа.