— И тогава си спомнил за своя брат, така ли?
— Да. Преди две години трафикът със злато, с който се занимавал, съвсем престанал да носи приходи. Но пък изработването на фалшиви паспорти, особено за Америка, започвало да се свързва с астрономическа печалба. И така, той си казал, че един книговезец, който е свикнал да отпечатва гербове, ще може да се справи и с официалните печати.
— Обаче ме изненадва фактът, че Стювелс, който не живее в нужда, е приел предложението. Освен ако не води двоен живот, за който ние не знаем нищо.
— Не, не води двоен живот. Бедността, имам предвид истинската бедност, която той е познавал от детството си и юношеството си, променя хората в две посоки: те или стават изключителни личности, или стават скъперници. Най-често бедността създава скъперници. А пък те изпитват такъв страх от това, че тя може да се завърне един ден, че са способни на всичко, за да се осигурят срещу това. Може и да греша, обаче случаят на Стювелс е от втория тип. Впрочем списъкът на банките, в които е внасял парите си, ни дава доказателство за това. Убеден съм, че не се е стремял по този начин да скрие богатството си. Тъй като изобщо не му е идвало наум, че може един ден да бъде открит. Но се е страхувал от банките, от национализациите, от девалвациите, така че е събирал парите си на малки количества, на различни места.
— А пък аз си мислех, че никога не се разделя с жена си.
— Така е. Тя го е оставяла сам, но ми трябваше много време, за да открия това. Всеки понеделник следобед е ходела в пералнята на Вер Галан, за да носи дрехите за пране. Почти всеки понеделник Мос е пристигал с куфара си. А когато е идвал по-рано, изчаквал в „Табак де Вож“, докато снаха му излезе от къщи. Двамата братя имали цял следобед, за да свършат работата. Сечивата и компрометиращите документи никога не са оставали в жилището на улица „Дьо Тюрен“. Мос ги е отнасял със себе си. Понякога Стювелс имал дори време да изтича до някоя от банките си, за да направи вноска.
— Да, но не виждам каква е ролята на младата жена с детето, нито пък на графиня Панети, нито на…
— Сега ще стигна до тях, господин съдия. Най-напред ви споменах за куфара, понеже този куфар още от началото ме безпокоеше най-много. Обаче, откакто знам за съществуването на Мос и подозирам за неговата дейност, взе да ме тревожи и един друг въпрос. Защо във вторник, на 12 март, внезапно, след като бандата е изглеждала съвършено спокойна, е възникнало някакво необичайно вълнение, което е завършило с разпръсването на нейните членове? Имам предвид случая в парка „Анверс“, на който жена ми случайно е станала свидетел. До предната вечер само Мос е продължавал да си живее спокойно в стаята под наем на булевард „Пастьор“. Левин и детето живеели в „Отел Босежур“, където Глория идвала всеки ден, за да заведе детето на разходка. Този вторник обаче, около десет часа сутринта, Мос влиза в „Отел Босежур“, където, вероятно от предпазливост, никога преди това не бил стъпвал. И веднага след това Левин събира куфарите си, втурва се на площад „Анверс“, повиква Глория, която оставя детето насред парка, за да го последва. Този следобед всички вече са изчезнали, без да оставят никаква следа. Какво се е случило сутринта на 12 март? Никой не се е обаждал на Мос по телефона, тъй като в къщата, където той живее, няма телефон. Ние с моите инспектори не сме извършили в този момент никаква постъпка, която би могла да изплаши бандата, за чието съществуване ние дори не подозирахме. Колкото до Франц Стювелс, в този момент той е бил в затвора „Ла Санте“. И все пак нещо се е случило. Но едва вчера вечерта, прибирайки се вкъщи, по най-невероятна случайност успях да намеря отговора на този въпрос.