Господин Досен изпитваше невероятно облекчение от факта, че мъжът, когото беше вкарал в затвора, не е невинен. И сега слушаше Мегре, като че ли на седмото небе, все едно че той му разказва детска приказка.
— Жена ми ме чакала цяла вечер да се върна и използвала времето, за да свърши една работа, която прави от време на време. Тя пази в тетрадките си всички изрезки от вестници, в които става дума за мен. Започна да влага още повече старание в това, след като един бивш директор на Съдебната полиция публикува своите мемоари. „Възможно е да решиш да напишеш своите спомени един ден, след като се пенсионираш и отидем да живеем на село“, отговаря ми тя, когато започна да се шегувам с тази нейна мания. Така или иначе, когато се върнах вчера вкъщи, бурканчето с лепило и ножиците бяха на масата. Докато се настанявах удобно до нея, случайно хвърлих един поглед над рамото на жена ми. И видях на една от изрезките, които тя лепеше, една снимка, за която съвсем бях забравил. Беше направена преди три години от неизвестен журналист от Нормандия: тъкмо бяхме пристигнали в Диеп на почивка за няколко дни двамата с жена ми. Той ни беше снимал на самия праг на семейния ни пансион. Учуди ме всъщност самият факт, че виждам тази любителска снимка на страницата на илюстровано списание. „Не си ли я прочел? Съвсем наскоро е излязла: статията е от четири страници и в нея се разказва за твоя дебют и за твоите методи.“ Имаше и други снимки. Една от тях беше направена още когато работех като секретар в полицейско управление и носех дълги мустаци. „Откога е това?“, попитах. „Статията ли? От миналата седмица. Нямах време да ти я покажа. Напоследък почти никога те нямаше вкъщи.“ С една дума, господин Досен, статията беше излязла в едно парижко списание, пуснато в продажба на 12 март сутринта.
Незабавно изпратих човек в дома на онези, които на тази дата все още са давали подслон на Мос. Те потвърдиха, че по-младото от двете момичета му е занесло списанието, заедно със сутрешното мляко, около осем и половина и че Мос му хвърлил един поглед, докато закусвал. От този момент всичко става просто. Това обяснява дори продължителното седене на Глория на пейката в парка „Анверс“. След двете извършени убийства и арестуването на Стювелс бандата се разпръснала и се криела. Вероятно Левин е сменял на няколко пъти хотела си, преди да се настани на улица „Льопик“. От предпазливост той никога не се показвал пред хората заедно с Глория. Дори избягвали да прекарват нощта заедно на едно и също място. Мос е трябвало всяка сутрин да отива за новини на площад „Анверс“. За тази цел е било достатъчно да седне на кранчето на пейката. Но, както знаете, жена ми на три или четири пъти е сядала на същата тази пейка, докато чакала да стане време да се качи при зъболекаря си. Двете жени се запознали и си приказвали. Вероятно Мос е видял госпожа Мегре, но не й е обърнал внимание.
Представяте ли си каква е била реакцията му, когато открил, с помощта на това списание, че женицата на пейката е била не някоя друга, а жената на комисаря, натоварен с разследването! Той просто не е можел да повярва, че това е случайност, разбирате ли? Съвсем естествено си помислил, че сме по следите му и че съм натоварил жена си с тази деликатна част от разследването. Той се втурнал към улица „Льопик“, предупредил Левин, който пък хукнал да съобщи за това на Глория.
— Но защо са се скарали?
— Може би заради детето. Може би Левин не е искал Глория да отиде да го прибере, рискувайки по този начин да я арестуват. Но тя е настояла да отиде, вземайки всички възможни предпазни мерки. Това ме кара да мисля впрочем, че, когато ги открием, те няма да бъдат заедно. Сигурно смятат, че познаваме Глория и хлапето, обаче не знаем нищо за Левин. Вероятно той е поел в една посока, а Мос — в друга.
— Надявате ли се, че ще ги хванете?
— Утре или след една година. Нали знаете как стават тези неща.
— Но вие така и не ми казахте къде сте открили куфара.
— Може би ще предпочетете да не знаете по какъв начин сме успели да го намерим? Всъщност бях принуден да използвам не особено законни средства, за които поемам пълна отговорност, но вие не можете да ги одобрите. Трябва да знаете само, че именно Лиотар е освободил Стювелс от компрометиращия го куфар. Поради една или друга причина, в събота през нощта Мос е занесъл куфара на улица „Дьо Тюрен“ и го е оставил там. Франц Стювелс просто го е бутнал под масата в своето ателие, мислейки, че никой няма да се заинтересува от него.