На 21 февруари Лапоент се е появил на мястото под някакъв претекст и е разгледал обстановката. Забележете, че Стювелс не е имал възможност да се свърже с брат си, нито вероятно с някого от членовете на бандата, за да ги информира за случилото се. Имам горе-долу представа какво се е случило. Сигурно се е чудел как да се освободи от куфара. Вероятно е мислел как да дочака нощта, за да се заеме с това. И тогава се е появил Лиотар, за когото той по-рано никога не бил чувал.
— А Лиотар как е разбрал за това?
— Заради една грешка на моя отдел.
— Някой от вашите инспектори ли?
— Не му се сърдя, а освен това мисля, че това никога вече няма да се повтори. Но, така или иначе, Лиотар е предложил своите услуги. Направил е дори нещо повече от онова, което може да се очаква от един член на адвокатската колегия — именно той е отнесъл куфара.
— У него ли го открихте?
— Не, у Алфонси. Просто му го е прехвърлил.
— Нека да видим сега докъде сме стигнали…
— Доникъде. Искам да кажа, че не знаем нищо за основното, тоест за двете убийства. Някакъв мъж бил убит в дома на улица „Дьо Тюрен“. А преди това графиня Панети била убита в леката си кола, но не знаем къде. Вероятно сте получили доклада на доктор Пол, който е открил куршум в черепа на старата дама. При това обаче от Италия получих едно сведение. Преди повече от година семейство Кринкер са се развели в Швейцария, тъй като в Италия разводът не съществува. Дъщерята на графиня Панети е възвърнала свободата си, за да се омъжи за американец, с когото понастоящем живее в Тексас.
— Не се ли е одобрила с майка си?
— Напротив. Тя й се сърдела повече от преди. Защото Кринкер е унгарец от добро семейство, но е беден. Прекарал една част от зимата в Монте Карло, опитвайки се да забогатее на комар, но безуспешно. Пристигнал в Париж три седмици преди смъртта на бившата си тъща и живял в хотел „Комодор“, а после в малък хотел на улица „Комартен“.
— От колко време Глория Лоти е била на служба при старата дама?
— От четири-пет месеца. Но не е установено точно.
От коридора се дочу шум и разсилният дойде да съобщи, че обвиняемият е пристигнал.
— Да му кажа ли всичко това? — попита господин Досен, който отново се беше притеснил заради своята отговорност.
— Има две възможности: или той ще проговори, или ще продължава да мълчи. Случвало ми се е да имам на няколко пъти работа с фламандци през живота си. Трудно можеш да ги накараш да се отпуснат. Щом като той мълчи, ще трябва да чакаме седмици или дори повече. Наистина, ще трябва да чакаме, докато открием някого от четиримата. А те са се скрили само един Господ знае къде.
— Четирима ли?
— Да. Мос, Левин, жената и детето. И може би най-много шансове ще ни даде хлапето.
— Освен ако не са се отървали от него.
— Щом като Глория е отишла да си го вземе от ръцете на жена ми, рискувайки да бъде арестувана, това означава, че държи на него.
— Смятате ли, че е нейно дете?
— Убеден съм в това. Най-голямата ни грешка е да смятаме, че престъпниците не са хора като другите, че не могат да имат деца и да ги обичат.
— Дали е дете на Левин?
— По всяка вероятност.
Докато ставаше, върху лицето на Досен се появи слаба усмивка, в която имаше и лукавство, и смирение.
— Сигурно е дошъл моментът отново да го разпитаме и да го накараме „да пропее“, не е ли така? За нещастие, не съм много добър по тази част.
— Ако ми разрешите, мога да се опитам да разговарям с Лиотар.
— И той да посъветва клиента си да проговори ли?
— Дотам, докъдето сме стигнали, това е в интерес и на двамата.
— Да наредя ли веднага да ги докарат?
— Не, след малко.
Мегре излезе и каза сърдечно на мъжа, седнал отдясно на вратата, върху пейката, която беше протрита от дълго използване:
— Добър ден, Стювелс.
Точно в този момент Жанвие се появи в коридора, съпровождан от много развълнувана фламандка. Инспекторът се поколеба дали да остави жената да отиде при съпруга си.
— Имате време да си поприказвате двамата — каза им Мегре. — Съдията още не е съвсем готов.
Мегре направи знак на Лиотар да го последва. Взеха да си говорят тихичко, докато вървяха по сивкавия коридор, където пред повечето врати стояха полицаи. Разговорът им продължи едва пет минути.
— Можете да почукате, щом сте готови.