— И какво, вие започнахте ли работа?
— Не, нямах време за това.
— И какво се случи?
— Шварц тъкмо обикаляше из къщата, все едно да се увери, че никой не може да ни изненада. Понеже се бях навел над куфара, сложен на стол, бях с гръб към тях. Изведнъж се чу изстрел и видях унгареца да пада на земята.
— Шварц ли стреля?
— Да.
— Брат ви изненада ли се?
Той се поколеба за секунда.
— Да.
— И какво стана по-нататък?
— Шварц ни заяви, че това е единственото възможно решение и че нищо не може да се направи. Според него Кринкер вече бил много изнервен и затова сигурно щели да го хванат. А след като го хванат, сигурно щял да проговори. „Помислих си, че е истински мъж, обаче съм сбъркал“, добави после той. После ме попита къде се намира пещта на парното отопление.
— Той знаеше ли, че има такава в жилището ви?
— Да, струва ми се.
Научил го е от Мос, беше очевидно, също както беше ясно, че Франц не иска да дава показания против брат си.
— Той заповяда на Алфред да запали огъня, а на мен ми каза да донеса много остър инструмент. „Всички заедно сме забъркани в тази неприятна история, момчета. Ако не бях убил този глупак, щяха да ни арестуват най-късно след седмица. Но никой не го е виждал с нас. Никой не знае, че той е тук.
Няма семейство, което да го търси. Нека да изчезва и ние ще сме спокойни“, каза ни.
Моментът не беше подходящ да пита книговезеца, дали всеки от тях е помагал при нарязването.
— Той беше ли ви споменал за смъртта на старата дама?
— Да.
— Тогава за първи път ли я срещнахте?
— Не съм се виждал с никого от тях след онази история със заминаването с колата.
Той бе станал по-сдържан. Погледът на Фернанда се премести от лицето на съпруга й към лицето на Мегре.
— Говори, Франц. Те са те забъркали в тази каша и са изчезнали. Каква сметка имаш да си мълчиш?
Адвокат Лиотар добави:
— В качеството на защитник мога да ви кажа, че да говорите, ще бъде не само ваш дълг, но и във ваш интерес. Мисля, че правосъдието ще вземе предвид вашето чистосърдечно признание.
Франц я погледна с широко отворени очи, пълни с тревога, и леко повдигна рамене.
— Те прекараха вкъщи една част от нощта — произнесе той най-сетне. — Видя ми се много дълго.
На Фернанда й се повдигна и тя поднесе кърпичката към устата си.
— Шварц или Левин, няма значение как точно се казва, носеше бутилка алкохол в джоба на палтото си. Брат ми пи доста от нея. В един момент Шварц му каза, извън себе си: „За втори път ми правиш този номер!“ Тогава брат ми Алфред ми разказа историята със старата дама.
— Един момент — прекъсна го Мегре. — Какво точно знаете за този Шварц?
— Знам, че това е човекът, за когото е работил брат ми. Той ми беше говорил много пъти за него. Намираше, че е много силен и опасен човек. Има дете от едно хубаво момиче, италианка. Живеел от известно време с нея.
— Глория ли се казва?
— Да. Шварц работел главно в големите хотели. Открил някаква много богата жена, ексцентричка. Надявал се да изкара много пари от нея. Уредил и Глория да работи при нея.
— Ами Кринкер?
— Може да се каже, че почти не съм го виждал, освен мъртъв. Понеже онзи стреля срещу него само няколко мига след като беше влязъл в дома ми. Има някои неща, които разбрах едва след много дълги размишления.
— Какво например?
— Мисля, че Шварц беше подготвил много внимателно всичко. Искаше да направи така, че Кринкер да изчезне. И беше открил начина да се освободи от него, без да рискува ни най-малко. Когато е идвал у нас, той вече е знаел какво ще се случи. Беше изпратил Глория в Конкарно, за да пусне онази телеграма на Фернанда.
— Ами старата дама?
— Не бях замесен в тази история. Знам само, че след развода си Кринкер, който тогава живеел на крайбрежието, опитал да се сближи с нея. Бил успял в последно време, така че тя му давала от време на време малки суми. Обаче всичко се стопявало начаса, понеже обичал да живее нашироко. Но всъщност той искал да получи достатъчно пари, за да замине за Съединените щати.
— Още ли е обичал жена си?
— Не знам. Запознал се с Шварц. Но може би, по-скоро самият Шварц, след като бил предупреден вече от Глория, е направил така, че да се срещнат в някой бар. И станали, така да се каже, приятели.