Той се приближи до камината, разгърна листа с липсващи краища и прочете набързо написания на машина текст, отгоре на който беше напечатано следното:
Адвокати Лавал и Пиоле
От Парижката адвокатура
Адвокати съветници по
спорни въпроси
Вдясно, в червено, беше написана следната забележка:
Дело Куше и Мартен. Консултация на 18 ноември.
Две страници сбит текст, с един интервал разредка. Мегре четеше полугласно само някои откъси, а оттатък, в канцелариите на серумите „Ривиер“ се чуваше как тракат пишещите машини.
Имайки предвид закона за…
Имайки предвид, че смъртта на Роже Куше е настъпила по време след смъртта на бащата…
… че никакво завещание не може да лиши един законен син от онази част, на която той има право…
… че вторият брак на завещаващия с г-ца Дормой е бил сключен при условие на общност на имуществото…
… че естествен наследник на Роже Куше се явява неговата майка…
… имаме честта да потвърдим пред вас, че сте в правото си да изисквате половината от богатството, оставено от Реймон Куше, както в движимо, така и в недвижимо имущество… което, по нашите предварителни сведения, освен в случай на грешка, оценяваме приблизително на сумата от пет милиона, при което стойността на фирмата, известна под името „Серуми на доктор Ривиер“, при тази оценка възлиза на сумата от три милиона…
…
Ние сме изцяло на ваше разположение, що се отнася до всички действия, необходими за анулиране на настоящото завещание и…
…
и ние потвърждаваме пред вас, че върху така възвърнатата сума ние ще удържим комисиона от десет процента (10%) за разходи по…
Госпожа Мартен беше престанала да плаче. Беше си легнала отново и сега студеният й поглед отново бе втренчен в тавана.
Мартен остана да стои на прага, по-объркан от всякога. Не знаеше какво да прави нито с ръцете, нито с очите си, нито с цялото си тяло.
— А, има и послепис! — промърмори комисарят като че на самия себе си.
Този послепис се предхождаше от забележката:
СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО
Бихме могли да заявим, че според нашите сведения госпожа Куше, по баща Дормой, изглежда, също е разположена да оспорва завещанието.
От друга страна, ние се осведомихме относно третата наследница, Нина Моанар.
Това е жена със съмнителни нрави, която засега не е предприела никакви мерки, за да изисква правата си.
Като се има предвид, че понастоящем тя е останала без средства, струва ни се, че най-бързият начин е да й бъде предложена каквато и да било сума в качеството на обезщетение.
От своя страна, ние бихме оценили тази сума на двайсет хиляди франка, което би могло да съблазни човек в положението на г-ца Моанар.
Очакваме вашия отговор по този въпрос.
Мегре беше оставил лулата си да изгасне. Сега бавно сгъна листа, а после го пъхна в портфейла си.
Край него цареше абсолютна тишина. Мартен дори бе затаил дъх. А жена му на леглото с този втренчен поглед вече наподобяваше мъртвец.
— Два милиона и петстотин хиляди франка… — промърмори комисарят. — Като се махнат онези двайсет хиляди франка за Нина, които трябва да я накарат да стане по-отстъпчива… Е, вярно, че госпожа Куше вероятно ще даде половината от тях…
Беше сигурен, че съзря едва забележимата, но победоносна и красноречива усмивка, плъзнала по устните на жената.
— Това не е каква да е сума!… Какво ще кажете, а, Мартен…
Онзи трепна и се помъчи да заеме отбранителна позиция.
— Колко мислите, че ще получите? Не говоря за парите… Говоря за присъдата ви… Кражба… Убийство… Може би ще установят предумишленост… Кажете, какво мислите?… Няма да ви оправдаят, разбира се, понеже не става дума за убийство от ревност… Ех, ако жена ви беше подновила отношенията си с бившия си съпруг… Обаче не е така… Това е въпрос на пари, само на пари… Десет години?… Двайсет години?… Искате ли моето мнение?… Имайте предвид, че е много трудно предварително да се разбере какво решение ще вземат съдебните заседатели… Разбира се, има и прецеденти… Е, общо взето, може да се каже, че докато са доста снизходителни към любовните драми, те проявяват изключителна строгост към случаите, в които са замесени парите…
Той като че говореше просто за да се намира на работа, за да печели време.
— И това е разбираемо! Това са хора от дребната буржоазия, търговци… Те смятат, че няма защо да се страхуват от любовниците, каквито нямат или в които са сигурни… Обаче много се страхуват от крадците… Двайсет години?… О, не!… Лично аз съм склонен по-скоро към смъртната присъда…