— Беше вечерта, доста късно. Почакайте. Бях си легнала, но станах. Не ме гледайте така. Сега ще си спомня.
Тя като че правеше някакви сметки наум.
— Точно така, защото мъжът ми имаше зъбобол. Така че станах да му донеса аспирин. Ако той беше тук, веднага щеше да ви каже какъв ден е било. Забелязах, че автомобилът на господин Сер излиза от гаража, и дори си рекох, че това е направо съвпадение.
— Защото съпругът ви е имал зъбобол, затова ли?
— Да. И защото в същия този момент един зъболекар се намира точно пред нашата къща. Минаваше полунощ. Госпожица Жермен се беше прибрала. Значи е било вторник, понеже тя излиза само във вторник вечер. Ходи да играе карти с приятели.
— Леката кола излизаше от гаража, така ли? Не я ли прибираха?
— Не, излизаше с нея.
— В каква посока тръгна колата?
— Към Сена.
— Не я ли чухте да спира малко по-надалеч, например, пред дома на господин Сер?
— Повече не й обърнах никакво внимание. Бях боса, а подът е студен, понеже ние с мъжа ми спим на полуотворен прозорец. Какво е направил?
Какво можеше да отвърне Мегре? След като й благодари, си тръгна, прекоси малката градинка и позвъни на вратата. Йожени му отвори и отправи мрачен, изпълнен с упрек поглед към него.
— Господата са горе! — обяви тя сухо.
Бяха приключили с партера. От първия етаж се дочуваха шумни стъпки, трясък от мебели, които някой влачи по пода. Мегре се качи и видя старата госпожа Сер. Беше седнала на стол по средата на стълбищната площадка.
— Вече не знам къде да седна — рече тя. — Все едно се местим да живеем на друго място. Но какво всъщност търсят те, господин Мегре?
Застанал по средата на една от стаите, окъпана в слънце, Гийом Сер пак палеше пура.
— О, боже, защо я оставихме да си тръгне! — въздъхна старицата. — Ако можех дори да предположа…
Тя не уточни какво би направила, ако бе успяла да предположи какви неприятности щеше да й навлече изчезването на снаха й.
Глава шеста
Беше три и четирийсет, когато Мегре взе решение, и четири и двайсет и пет, когато разпитът започна. Обаче тържественият и едва ли не драматичен момент бе именно моментът на вземане на това решение.
Поведението на Мегре истински изненада онези, които работеха заедно с него в дома на улица „Дьо ла Ферм“. Още от сутринта имаше нещо необичайно дори в начина, по който комисарят ръководеше цялата операция. Не беше първото претърсване, в което те участваха. Но колкото повече напредваше търсенето им, толкова по-различно ставаше от всяко предишно. Трудно биха могли да определят разликата. Пръв забеляза това Жанвие, понеже той познаваше шефа най-добре от всички.
Когато им бе наредил да започнат, в погледа на Мегре бе проблеснало мъничко, радостно и едва ли не някак диво пламъче. Беше ги пуснал да тичат из къщата, все едно беше насъскал хайка кучета по прясна следа. Насърчаваше ги не толкова с гласа, колкото изобщо с цялото си поведение.
Дали това не се бе превърнало в личен въпрос, който трябваше да се реши между него и Гийом Сер? А по-точно казано: ако събитията бяха протекли по същия начин, щеше ли Мегре да вземе същото решение и в същия момент, ако мъжът от улица „Дьо ла Ферм“ не тежеше колкото него — погледнато и от физическата, и от душевната му страна?
Още от самото начало Мегре като че ли нямаше търпение да премери силите си лично с него.
В други моменти обаче мотивите му бяха съвършено различни. Интересно, дали не му доставяше в известен смисъл порочно удоволствие да обръща с главата надолу цялата къща?
Рядко им се беше случвало да работят в такава обстановка, в която царяха спокойствие и хармония. Но беше някак потайна, минорна хармония, в която и най-вехтите предмети не изглеждаха смешни и в която не бяха открили абсолютно нищо подозрително, дори след дългите часове на задълбочено търсене.
Когато Мегре заговори отново в три и четирийсет, все още не бяха открили нищо. Търсещите бяха обзети от известно притеснение и дори очакваха шефът вече да се оттегли, след като се извини.
Какво бе накарало Мегре да вземе това решение? А дали самият той знаеше? У Жанвие дори се прокрадна подозрението, че той може да е изпил прекалено много аперитиви, когато към един часа отиде да хапне на терасата на отсрещното бистро. Наистина в дъха му след това се долавяше мирис на перно.