Научиха за неговото решение косвено и поради това то имаше още по-поразяващ ефект.
След като Гийом Сер затвори и двете капандури на тавана, всички слязоха. Майка му беше излязла от стаята си, за да наблюдава как си тръгват. Всички се бяха скупчили на стълбищната площадка. Мегре се обърна внезапно към Сер и, все едно му съобщаваше най-естественото нещо на света, каза:
— Сложете си вратовръзка и си обуйте обувките?
Наистина, от сутринта той беше останал по пантофи. Сер веднага разбра и го погледна, очевидно изненадан, но без да показва това. Майка му отвори уста, за да протестира или да поиска обяснение, но Гийом я стисна за ръката и я отведе в стаята й.
Жанвие попита съвсем тихо:
— Ще го арестувате ли?
Мегре не отговори. Не знаеше какво ще направи. Честно казано, беше взел решението именно в този момент, на стълбищната площадка.
— Влезте, господин Сер. Бихте ли седнал?
Стенният часовник на камината показваше 16,25. Беше събота. Мегре установи това от движението по улиците, докато преминаваха през града с колата.
Комисарят затвори вратата след себе си. Прозорците бяха отворени и всички документи по бюрото му потрепваха под предметите, с които бяха затиснати, за да не хвръкнат от вятъра.
— Помолих ви да седнете.
Междувременно отвори шкафа, за да окачи там шапката и сакото си и да си измие ръцете на емайлираната мивка.
В продължение на десет минути не каза нито дума на зъболекаря, понеже беше зает да подписва документите, които чакаха на бюрото му. Звънна на Жозеф, предаде му папките, а после с бавни и педантични движения натъпка наредените пред него половин дузина лули.
Рядко някой, попаднал в ситуация като тази на Сер, издържаше толкова дълго, без да задава въпроси, без да се ядосва, без да кръстосва и прекръстосва крака.
Най-сетне се почука на вратата. Беше фотографът, работил с тях през целия ден, на когото Мегре бе възложил специална задача. Той подаде на комисаря едно още мокро доказателство под формата на документ.
— Благодаря ви, Дамбоа. Останете горе. Не си тръгвайте, без да ме предупредите.
Изчака вратата да се затвори и запали една от лулите си:
— Господин Сер, приближете малко стола си, ако обичате.
Те се озоваха един срещу друг, разделяше ги само ширината на бюрото. Мегре му подаде документа, който държеше в ръцете си.
Не добави нищо. Зъболекарят взе документа, извади очилата от джоба си, разгледа го внимателно и го остави на бюрото.
— Слушам ви.
— Нямам какво да ви кажа.
Беше снимката на онази страница от търговската книга на железарията, върху която беше записана продажбата на второто стъкло и на втория половин фунт маджун.
— Давате ли си сметка за всичко, което произтича от това?
— От думите ви следва ли, че срещу мен се предявява обвинение?
Мегре се колебаеше.
— Не — реши да отвърне най-накрая. — Официално сте призован като свидетел. Но ако желаете, готов съм да ви предявя обвинение. По-точно ще поискам от прокурора да направи това. А в резултат ще можете да си осигурите помощта на адвокат.
— Вече ви казах, не желая адвокат.
Това бяха само първите ходове. В момента двама борци тежка категория взаимно се наблюдаваха, преценяваха се един друг, изпробваха силите си в този кабинет, превърнал се в ринг. В помещението на инспекторите, където Жанвие в същия момент информираше колегите си за станалото, цареше пълна тишина.
— Мисля, че ще трае дълго! — им бе казал той.
— Шефът обаче ще отиде докрай.
— Той знае какво прави.
Всички знаеха какво означава това. Но Жанвие пръв се обади по телефона на жена си и й каза да не се чуди, ако изобщо не се прибере тази нощ.
— Имате ли някакво сърдечно заболяване, господин Сер?
— Сърдечна хипертрофия, както вероятно и вие.
— Баща ви е починал в резултат на сърдечно заболяване, когато вие сте били на седемнайсет години, така ли?
— На седемнайсет и половина.
— Първата ви жена е починала в резултат на сърдечно заболяване, а и втората ви жена е била болна от сърце.
— Според статистиката около трийсет на сто от хората умират в резултат на сърдечна недостатъчност.
— Имате ли осигуровка „Живот“, господин Сер?
— Да, още от детските ми години.
— Наистина, видях полицата преди малко. Ако не се лъжа обаче, майка ви няма такава осигуровка.