Върна се пак в своя кабинет. Сер, който не се беше помръднал от мястото си, отново запали една от пурите си и чак след това промърмори доста безочливо:
— Ще позволите ли?
Мегре се зачуди дали да му отговори и повдигна рамене.
— Спомнихте ли си за онова, второто стъкло, господин Сер?
— Изобщо не съм се тревожил за него.
— Но грешите. Би било много по-добре, ако намерите правдоподобно обяснение за него.
— Изобщо не търся обяснение.
— Значи продължавате да твърдите, че само веднъж сте сменяли стъклото на прозореца във вашия кабинет?
— Да, на другия ден след бурята.
— Ще имате ли нещо против да запитаме в метеорологичната служба дали през нощта във вторник срещу сряда в Ньой е имало буря?
— Няма никакъв смисъл. Освен ако това не ви достави удоволствие. Имам предвид бурята миналата седмица.
— Отишли сте на другия ден в железарията на улица „Лоншан“ и сте купили оттам стъкло за прозореца и маджун.
— Нали вече ви казах.
— Твърдите, че оттогава насам не сте влизали повече в този магазин, така ли?
И тогава побутна към него снимката от страницата на ведомостта.
— Защо според вас някой ще си прави труда да вписва за втори път в търговската книга на магазина тази покупка на стъкло за прозорци и на маджун?
— Нямам представа.
— А поради каква причина търговецът ще твърди, че сте идвали в магазина му към осем часа същата онази сутрин?
— Това си е негова работа.
— Кога използвахте за последен път колата си?
— Миналата неделя.
— Къде ходихте?
— Разхождахме се двамата с майка ми два-три часа, както обикновено имаме навик да правим в неделните дни.
— В каква посока?
— По посока на гората Фонтенбло.
— И съпругата ви ли беше заедно с вас?
— Не, тя не се чувстваше добре.
— Бяхте ли решили вече да се разделите?
— Никога не е ставало дума за раздяла. Тя беше уморена и потисната. Не се разбираше понякога с майка ми. По взаимно съгласие решихме, че ще се върне за няколко седмици или за няколко месеца в родината си.
— Но въпреки това тя отнесе и парите си, така ли?
— Да.
— И защо така?
— Защото имаше вероятност да не се върне. Ние не сме вече деца. Можем хладнокръвно да гледаме на живота. В момента просто правим един вид експеримент.
— Кажете ми, господин Сер, за да отиде човек в Амстердам, трябва да премине през две граници, нали така? При излизане от страната френските митничари са много стриктни, що се отнася до износа на капитали. Жена ви не се ли боеше, че златото й ще бъде открито и конфискувано?
— Длъжен ли съм да отговоря на този въпрос?
— Струва ми се, че е във ваш интерес да го сторите.
— Дори ако рискувам да бъда преследван?
— Вероятно това няма да е толкова сериозно, колкото обвинението в убийство.
— Добре тогава. Един от куфарите на жена ми е с двойно дъно.
— Заради сегашното й пътуване ли?
— Не.
— Значи тя вече се е възползвала от него, така ли?
— Да, на няколко пъти.
— За да мине границата ли?
— За да минава през белгийската, а веднъж — и през швейцарската граница. Вероятно ви е известно, че в последно време беше лесно и не толкова скъпо да си купиш злато в Белгия и най-вече в Швейцария.
— Признавате ли, че сте били съучастник при този трансфер на капитали?
— Да, признавам.
Мегре стана и отново влезе в кабинета на инспекторите.
— Можеш ли да дойдеш за малко, Жанвие?
А после се обърна към Сер:
— Моят инспектор ще запише тази част от нашата беседа. Бъдете така добър да повторите пред него всичко, което ми казахте току-що. Жанвие, ще му дадеш да подпише своите показания.
Той излезе и отиде при Ваше. После двамата с него влязоха в кабинета, в който бяха настанили преводача. Беше дребно човече с очила. Пишеше превода си направо на пишещата машина. И само от време на време спираше, за да направи справка в речника, който беше донесъл със себе си.
Имаше най-малко четирийсет писма, повечето от които се състояха от по няколко листа.
— Откъде започнахте?
— От началото. Стигнал съм до третото писмо. И трите са отпреди две години и половина или малко повече. В първата госпожата разказва на своята приятелка, че ще се омъжва. Бъдещият й съпруг бил изискан човек, представителен на вид, от френската висша буржоазия, а майка му приличала на някаква си картина от Лувъра. Мога да ви кажа точното име на художника, който я е нарисувал.