— Но пък ви разрешава да пийнете по чаша вино, разредено с вода, по време на всяко хранене, не е ли така?
— Зная, че е идвала при вас и ви е разказвала за това.
— Тя каза ли ви какво ми е разказала?
— Да.
— Много ли обичате майка си, господин Сер?
— Винаги сме живели само двамата с нея.
— Донякъде като семейна двойка, нали така?
Той леко се изчерви.
— Не разбирам какво искате да кажете.
— Майка ви ревнува ли ви?
— Моля?
— Питам дали майка ви е изпитвала ревност към вашите връзки, както става с вдовиците, които имат един-единствен син. Имате ли много приятели?
— Това във връзка ли е с така нареченото изчезване на съпругата ми?
— Не открих в къщата ви нито едно писмо от ваш приятел, нито от онези групови снимки, каквито имат повечето хора.
Той не каза нищо.
— Няма никакви снимки и на първата ви съпруга.
Отново мълчание.
— И още едно нещо ми направи впечатление, господин Сер. Наистина ли портретът, който виси над камината, е на дядо ви по майчина линия?
— Да.
— На онзи, който пиел много ли?
Той кимна с глава в знак на потвърждение.
— В едно от чекмеджетата видях няколко ваши детски и младежки снимки. Имаше и снимки на жени и мъже, които вероятно са на вашата баба, на леля ви и на вашите чичовци. Все по майчина линия. Не ви ли се вижда странно, че няма нито една снимка на баща ви или на някой от неговото семейство?
— Не беше ми направило впечатление досега.
— Дали не са били унищожени след смъртта на баща ви?
— По-добре е да попитате майка ми по този въпрос.
— Не си ли спомняте дали не са били унищожени?
— Тогава съм бил много малък.
— На седемнайсет години сте били. Какъв спомен ви е останал от баща ви, господин Сер?
— Това част от разпита ли е?
— Както виждате, нито моите въпроси, нито вашите отговори се записват. Баща ви е бил адвокат, така ли?
— Да.
— Сам ли движеше нещата в кантората си?
— Не, не може да се каже. По-голямата част от работата я вършеше главният му писар.
— Той водеше ли светски живот? Или се беше посветил изключително на своето семейство?
— Доста често излизаше.
— Имаше ли любовници?
— Нямам никаква представа.
— В собственото си легло ли почина?
— На стълбището, точно като се е прибирал в стаята си.
— Вие вкъщи ли си бяхте в онзи момент?
— Бях излязъл. Когато се прибрах, той вече беше мъртъв от около два часа.
— Кой се погрижи за него?
— Доктор Дютийо.
— Жив ли е още този доктор?
— Не, почина поне преди десет години.
— Вкъщи ли си бяхте, когато почина първата ви съпруга?
Той смръщи дебелите си вежди и погледна втренчено Мегре. Долната му устна се изкриви в почти презрителна гримаса.
— Отговорете ми, моля ви.
— Да, бях си вкъщи.
— В коя част на къщата по-точно?
— Бях в кабинета си.
— В колко часа стана това?
— Около девет часа вечерта.
— Жена ви в стаята си ли беше?
— Да, беше се качила горе доста рано. Не се чувстваше добре.
— От много време ли не се чувстваше добре?
— Не си спомням.
— Майка ви с нея ли беше?
— Да, тя също беше на първия етаж.
— Заедно с нея ли?
— Не знам.
— Майка ви ли ви повика?
— Да, струва ми се.
— Беше ли вече мъртва жена ви, когато стигнахте до нейната стая?
— Не, не беше.
— Много по-късно ли почина?
— Петнайсет-двайсет минути по-късно. Докторът тъкмо звънеше на вратата.
— Кой доктор?
— Дютийо.
— Той беше семейният ви лекар, така ли?
— Той ме е лекувал още когато съм бил дете.
— Приятел на баща ви?
— Не, на майка ми.
— Има ли деца?
— Да, две или три.
— Вероятно отдавна не сте ги срещали?
— Никога не съм се познавал лично с тях.
— А защо не сте съобщили в полицията, че са се опитвали да разбият огнеупорната ви каса?
— Нямаше за какво да съобщавам на полицията.
— А какво направихте с инструментите?
— Какви инструменти?
— Онези, които крадецът е оставил на местопрестъплението, след като е избягал.
— Не съм виждал нито инструменти, нито какъвто и да било крадец.
— Не сте ли използвали леката си кола през нощта във вторник срещу сряда?
— Не, не съм я използвал.
— А знаете ли дали някой друг я е използвал?
— Оттогава насам не ми се е налагало да влизам в гаража.
— Когато сте оставили там леката си кола в неделя миналата седмица, имаше ли драскотини по задния багажник и върху десния калник?
— Нищо не съм забелязал.
— Излизали ли сте двамата с майка ви на разходка с колата?
Известно време той не отговаряше.
— Зададох ви въпрос.
— Опитвам се да си спомня.
— Това според мен не е толкова трудно. Разхождали сте се по пътя към Фонтенбло. Слизали ли сте от колата?
— Да, разхождахме се из полето.
— Искате да кажете, по някой от селските пътища, така ли?
— По една тясна пътека сред полята, вдясно от пътя.
— Ще можете ли да откриете тази пътека?
— Струва ми се, че ще мога.
— Асфалтирана ли беше?
— Не мисля. Не, малко вероятно е.
— Къде е жена ви, господин Сер?
И комисарят стана, без да очаква да получи отговор на този въпрос.
— Все пак ще трябва да я открием, нали така?