— Цялата вечер във вторник ли прекарахте във вашата стая?
— Да.
— Нито веднъж ли не сте слизали долу?
— Не. Но защо да слизам, след като тази жена най-после си тръгваше?
Мегре отиде до прозореца и долепи за миг чело до стъклото. После мина в съседния кабинет, грабна бутилката и изпи от нея количество, което се равняваше на три или четири малки чашки.
На връщане се движеше със същата тежка походка като Гийом Сер, а в погледа му прозираше същото упорство.
Глава девета
Беше седнал във фотьойл, който не беше неговият собствен, опрял лакти на масата, пъхнал най-голямата от всичките си лули в уста и втренчил поглед в старата дама, която само допреди малко му бе приличала на директорка на манастир.
— Госпожо Сер, синът ви не е убил нито първата си жена, нито втората — каза й той, като произнасяше ясно всяка сричка.
Тя смръщи изненадано вежди, но в погледа й изобщо не прозираше радост.
— Не е убил и баща си — добави той.
— Какво искате да…?
— Замълчете!… Ако ми позволите, ще приключим този въпрос по възможно най-бързия начин. Засега нека не се занимаваме с доказателствата. Те ще се появят, когато му дойде времето.
Няма да наблягаме и на случая с вашия съпруг. Но има едно нещо, в което съм почти сигурен, а това нещо е, че първата ви снаха е била отровена. Ще отида още по-далече. Убеден съм, че не става дума нито за арсеник, нито за някоя от онези силни отрови, които обикновено се използват в такива случаи. Нека ви кажа междувременно, госпожо Сер, че от десет случаи на отравяния девет се извършват от жена. Първата ви снаха, както и втората, е имала сърдечно заболяване. Съпругът ви също е бил сърдечноболен. Някои наркотици, които хората в добро здраве понасят без особени последствия, могат да се превърнат в смъртоносни при хората, които са болни от сърце. Чудя се дали Мария не ни е дала ключа към тази загадка в едно от писмата си до своята приятелка. В него тя пише за пътешествие, което навремето сте направили заедно със съпруга си до Англия, и подчертава, че всички сте се разболели от морска болест до такава степен, че бордовият лекар е трябвало да ви лекува. Какво лекарство се предписва в подобни случаи?
— Не знам.
— Малко вероятно е да не знаете. Обикновено се дава атропин. Обаче достатъчно силната доза атропин може да стане фатална за човек, болен от сърце.
— Искате да кажете, че съпругът ми…
— Пак ще поговорим за този случай, макар че е невъзможно да се намери доказателство за него. През последните години съпругът ви е водел разпуснат живот и е прахосвал богатството си. А пък вие, госпожо Сер, винаги сте се страхували от мизерията.
— Но не заради себе си, а заради сина ми. Това обаче не означава, че бих могла да…
— По-късно синът ви се е оженил. В дома ви е заживяла чужда жена, която от един момент нататък е започнала да носи вашата фамилия и вече е имала еднакви права с вас.
Тя само присви устни.
— Тази жена, която също е боледувала от сърце, е била богата. Била е по-богата от сина ви, дори по-богата от целия род Сер.
— Вие твърдите, че съм я отровила, след като съм отровила мъжа си, така ли?
— Да.
Тя се засмя малко пресилено.
— А може би съм отровила и втората си снаха, така ли?
— Тя си е тръгнала обезсърчена, след като безуспешно се е опитвала да живее в един дом, който продължавал да й бъде чужд. А вероятно е смятала да отнесе със себе си и парите си. И като по някаква случайност е била и с болно сърце. Знаете ли, още от самото начало се питах защо тялото й е изчезнало. Ако тя просто беше отровена, щеше да е достатъчно да повикате лекар, който, имайки предвид здравословното състояние на Мария, щеше да напише заключение за сърдечна криза. Може би е трябвало да получи такава криза по-късно, в таксито, на гарата или дори след като се качи във влака.
— Вие като че сте твърде уверен в себе си, господин Мегре.
— Знам, че се е случило нещо, което е принудило сина ви да стреля в жена си. Предположете за миг, че когато Мария е излязла, за да си хване такси, или — което е по-вероятно — когато се е обадила по телефона, за да си повика такси, е установила у себе си някои симптоми.