Снимката на бащата на стената беше на около шейсет и пет годишен мъж. Вероятно е била правена преди десетина години, ако се съдеше по възрастта на Поен. А на фотографията на майката беше снимана жена едва на около трийсет години, с рокля и прическа от началото на века. Оттук Мегре си направи извода, че както и собствената му майка, госпожа Поен е починала, когато синът й е бил невръстно дете.
Имаше няколко възможности, за които той още не беше споменавал на министъра, и сега, без да ще, те започнаха да се въртят в главата му. Заради телефонното обаждане, на което бе станал неволен свидетел, той си мислеше за Малтер, министър-председателя, който беше едновременно с това министър на вътрешните работи и поради този факт имаше власт над националната сигурност.
Ако предположеше, че Малтер е подушил за посещението на Пикмал на булевард „Сен Жермен“ и е наредил да наблюдават Огюст Поен… Или дори, че след разговора, който е имал с него…
Можеше да се предположи всичко — както, че той може да е решил да вземе документа, за да го унищожи, както и за да го запази като коз в ръцете си.
В този случай често употребяваният журналистически израз беше съвършено точен. Докладът „Калам“ беше истинска бомба, която предоставяше на своя притежател нечувани възможности.
— Да, драги министър-председател… Никаква полиция, разбира се…
Но онзи, изглежда, обсипваше Поен с въпроси, заради които губеше почва под краката си. Погледът му призоваваше Мегре на помощ, но изобщо не бе възможно да му се помогне. Той вече започваше да се огъва.
— Лицето, което се намира в моя кабинет, не е тук в качеството на…
При това беше силен човек — и физически, и душевно. Мегре също се смяташе за силен човек. Но въпреки това навремето и той се бе огънал, след като също беше попаднал между колелцата на един не чак толкова могъщ механизъм. Много добре си спомняше, че най-много го бе съкрушавало именно чувството, че се е сблъскал с някаква безименна сила, без лице, която не може да бъде уловена. И цял живот щеше да си спомня за това. Както и че тази сила за всички бе Силата с главна буква, ПРАВОТО.
Поен издаде и последната тайна.
— Това е комисарят Мегре… Помолих го да дойде като частно лице… Сигурен съм, че той…
Отново го прекъснаха. Телефонната слушалка почна да вибрира.
— Не, никаква следа… Никой… Не, жена ми също не знае… Нито секретарката ми… Кълна ви се, господин министър-председател…
Вече беше забравил традиционното си обръщение — „драги министър-председател“. Продължи със смирен тон.
— Да… Още в девет часа… Обещавам ви… Искате ли да говорите с него?… Една секунда…
Той погледна Мегре засрамено.
— Министър-председателят иска…
Мегре вече бе грабнал слушалката.
— Слушам ви, господин министър-председател.
— Научавам, че колегата ми от Министерството на строителството вече ви е запознал с неприятната случка?
— Да, господин министър-председател.
— Няма защо да ви повтарям, че този въпрос трябва да остане строго секретен. Следователно не става дума за започване на обикновено следствие. Националната сигурност също няма да бъде уведомена.
— Разбрано, господин министър-председател.
— Разбира се, ако вие лично и без каквито и да било официални действия, без да е видно, че се занимавате с този случай, откриете каквото и да било, свързано с доклада „Калам“, вие ще ми…
Той веднага се овладя. Не искаше лично да бъде замесен в този случай.
— … Ще предупредите моя колега Поен.
— Да, господин министър-председател.
— Това е.
Мегре понечи да подаде слушалката на министъра, обаче от другата страна на жицата вече бяха затворили.
— Извинете ме, Мегре. Той ме принуди да заговоря за вас. Хората казват, че е бил прочут адвокат по углавни дела, преди да влезе в политиката, и изобщо не се учудвам на това. Съжалявам, че ви поставих в такова положение…
— Утре ще се видите ли с него?
— Да, в девет часа. Той не иска останалите членове на кабинета да бъдат запознати със случая. Най-много се безпокои да не би Пикмал да проговори или вече да е направил това. Той е единственият освен нас тримата, който знае, че документът е бил намерен.
— Ще се опитам да разбера що за човек е той.
— Но без да се издавате, нали?
— Само ви предупреждавам съвсем честно, че съм длъжен да съобщя за това на моя началник. Няма нужда да навлизам в подробности и, следователно, да споменавам за доклада „Калам“. Въпреки това той трябва да знае, че работя за вас. Ако ставаше дума само за мен, бих могъл да се занимавам с този случай извън служебните си задължения. Но вероятно ще имам нужда от някои свои сътрудници…