Жаклин Паж е на двайсет и три години и понякога се снима в някой филм. Старае се да бъде представяна на всички продуценти, режисьори и актьори, които посещават бар „Фуке“, и да бъде толкова мила с тях, колкото те пожелаят.
— Фльори влюбен ли е в нея?
— Поне така изглежда.
— Ревнува ли я?
— Така казват. Само че не смее да протестира и се прави, че не забелязва нищо.
— Ти видя ли я?
— Ами реших, че е най-добре да вървя направо на улица „Вашингтон“.
— И какво й каза?
— Нямаше нужда да й казвам нещо. Щом като ми отвори вратата, тя извика: „О, пак ли!“
Жанвие и Мегре не се сдържаха и размениха по една усмивка.
— Какво значи това? — попита Мегре, който предварително знаеше отговора.
— Значи още един полицай, много добре знаете. Току-що бяха идвали двама преди мен.
— Поотделно ли?
— Не, заедно.
— Разпитвали ли са я за Фльори?
— Питали я дали той работи понякога до късно вечер и дали си носи документи от министерството вкъщи.
— А тя какво е отговорила?
— Казала, че си имали по-интересна работа вечер. Това момиче не си поплюва много-много. Интересно, а пък майка й прави столове в църквата в Пикпюс.
— Претърсили ли са апартамента?
— Само хвърлили по един поглед в стаите. Не може да се каже, че това прилича на апартамент. Прилича по-скоро на лагер. Кухнята очевидно служи само за да си правят сутрин кафе. В останалите помещения — салона, спалнята и онова, което би трябвало да служи като трапезария, цари пълно безредие, навсякъде са разхвърляни обувки и женско бельо, списания, плочи и популярни романи. Да не говорим за бутилките и чашите.
— Жаклин вижда ли се с него на обяд?
— Рядко. Обикновено остава в леглото си докъм средата на следобеда. От време на време й се обажда преди обеда, за да й каже да отиде да го чака в еди-кой си ресторант.
— Имат ли много приятели?
— Ами всички онези, които посещават същите заведения като тях.
— Това ли е всичко?
За първи път в гласа на Люка прозвуча почти патетичен упрек, когато отвърна:
— Не, не е всичко! Нали ми дадохте инструкции да науча колкото се може повече. Най-напред, имам списък на десетина от предишните любовници на тази Жаклин, включително на няколко души, с които тя все още се среща.
Той постави с отвратен израз лист с имена, написани с молив, върху масата.
— Ще установите, че между тях са имената на двама политици. Освен това успях да открия онази Марсела.
— Как успя?
— Ами с краката си. Обиколих всички бирарии по Булевардите, като се започне от Операта. И, разбира се, оказа се, че ми трябва последната, на площад „Ла Репюблик“.
— Значи Марсела е започнала отново да работи като касиерка?
— Не, но там си спомниха за нея. Често я срещат из квартала. Собственикът на бирарията смята, че тя живее някъде наблизо, откъм улица „Блондел“. Понеже често я срещал по улица „Дьо Кроасан“, според него работела или в някой вестник, или в печатница.
— Провери ли това?
— Не още. Трябва ли?
Тонът му беше такъв, че Мегре промърмори полушеговито:
— Сърдит ли си?
Люка се насили да се усмихне.
— Не, ама признайте си все пак, че вършим доста странна работа. Особено когато след това научаваш от вестниците, че всъщност става дума за тази мръсна история! Ако трябва да продължа, ще продължа. Но ви казвам съвсем честно…
— Да не мислиш, че на мен ми е по-приятно, отколкото на теб?
— Не, знам.
— Улица „Дьо Кроасан“ не е толкова дълга. Освен това в тези среди всички се познават.
— Да, и пак ще се сблъскам с онези типове от улица „Де Сосе“.
— Доста е вероятно.
— Хубаво! Ще отида. Може ли да си взема още едно?
Той показа чашата, която току-що беше изпразнил. Мегре направи знак на келнера да повтори, но в последната минута също си поръча перно вместо бира.
Някои от инспекторите от другите отдели, свършили работния си ден, идваха на бара да пийнат аперитива си и ги поздравяваха отдалече с ръка. Мегре със сбръчкано чело мислеше за Огюст Поен, който сигурно беше прочел статията и очакваше всеки момент името му също да се появи с едри букви във вестниците.
Жена му, на която вероятно бе разказал за случилото се, сигурно се тревожеше не по-малко от него. Дали беше съобщил на госпожица Бланш? Дали те тримата си даваха сметка за подмолната дейност, която се извършваше около тях?