— Млъкни! — зарева Сен-Сир.
— Но това е единственият изход — продължи да настоява Мартин. — Иначе тя ще излезе извън рамките на това, което съм написал сега. Собствено казано, аз считам, че целият филм трябва да се снима под водата. Ние бихме могли да използуваме методите на документалното кино…
— Раул — внезапно запита Уот, — накъде бие този човек?
— Към договора си, естествено — отвърна Сен-Сир и се изпълни отново с маслинена руменина, — иска да го прекъсне. През подобен отвратителен период минават всичките мои сценаристи, преди да ги доведа до нужната им форма. В Миксо-Лидия…
— А сигурен ли си, че ще го вкараш в правия път? — прекъсна го Уот.
— Това за мен сега е въпрос от личен характер — отвърна Сен-Сир и се опита да пробие Мартин с яростния си поглед. — За този човек изгубих цели три месеца и нямам никакво намерение да изразходвам времето си за някой друг. Той просто иска да прекратим договора му. Капризи, дребни капризи.
— Така ли е? — студено запита Уот.
— Вече не — отвърна Мартин, — аз промених решението си. Моят литературен агент смята, че няма какво повече да търся в „Биг-Хорн“. Тя смята, че това е един печален нонсенс. Но ние за първи път се разминаваме в мненията си. Аз започвам да откривам някакви възможности дори в тази помия, с която Сен-Сир вече толкова години храни публиката. Разбира се и аз не съм в състояние да правя чудеса. Зрителите са свикнали да очакват от компанията разни безвкусни буламачи и дори са ги научили да харесват тези буламачи. Но ние постепенно ще ги превъзпитаме. И ще започнем с този филм. Предлагам, да символизираме екзистенциалистката безнадеждност, като завършим филма с четиристотин метра морски пейзаж. Нищо друго освен вълнуващите се простори на океана.
Краят бе изречен с показване на великолепен художествен вкус.
Огромното и развълнувано дълго тяло на Раул Сен-Сир се надигна от креслото си и надвисна над Мартин.
— Вън! — завика той. — Вън! Върви в кабинета си нищожество! Тук аз заповядвам! Раул Сен-Сир! Пръждосвай се преди да съм ти видял сметката! Изчезвай или ще те разкъсам на части…
Мартин бързо прекъсна режисьора. Гласът му бе все така спокоен, но знаеше, че не бива да губи напразно време.
— Ха, Уот! Чувате ли го, а? — на висок, но спокоен глас запита драматургът, след като прехвана изумения поглед на собственика. — Той не ми дава да ви кажа дори една дума, защото се страхува, че мога да се изпусна. Ясно е защо ме гони от тука. Усеща, че скоро ще се разлетят пух и перушина.
Сен-Сир бе излязъл от кожата си и като се наведе напред, вдигна юмрука си. Но н същия миг се намеси Уот. Наистина е възможно сценаристът да се опитва да прекъсне договора си, но зад това се криеше и нещо друго. Прекалено е небрежен Мартин, а и изглежда напълно уверен в себе си, което… Не, той, Уот, трябва да разплете всичко до последната нишка.
— По-тихо, Раул, моля те — каза той решително. — Успокой се! Казвам ти! Успокой се! Едва ли ще ни се отрази добре, ако Ник ни даде под съд за прилагане на оскърбителни действия. Знам, притежаваш артистичен темперамент, но той те подвежда и често се самозабравяш. Нека първо чуем, какво ще ни каже нашият драматург.
— Тези типове трябва да се държат под око, Толивър! — възкликна с възмущение Сен-Сир. — Те са хитри като лисици и лъжливи като плъхове. От тях може всичко да се…
Мартин поднесе с величествен жест микрофона пред устата си. И без да обръща внимание на разярения режисьор, каза властно:
— Съединете ме с бара, моля. Да… Искам да поръчам коктейл. Да? Особен. А… какъв ли… ами… „Елена Глинская“!
— Здравейте — от вратата се раздаде женски глас и в стаята влезе Ерика Ешби. — Ник, ти тук ли си? Може ли да вляза?
При звука на приятния й глас по гърба на Мартни пробягаха блажени тръпки. Все-още с микрофон в ръката той се обърна към нея, но преди да успее нещо да изрече, Сен-Сир се развика:
— Не и не! Вън! Изчезвайте! Веднага! Която и да сте — вън!
Но Ерика, прекрасна, деловита и неукротима, решително влезе вътре в залата и погледна Мартин с поглед, който сякаш изразяваше търпеливата покорност на съдбата. Тя без никакво съмнение се готвеше да се сражава и за двамата.
— Аз идвам тук по работа — студените й думи потекоха към Сен-Сир. — Вие нямате право да пречите на литературният агент да се среща с автора. Ние с Ник желаем да говорим с мистър Уот.
— А, прелест моя, седни, ако обичаш! — произнесе Мартин с ясен и висок глас и стана кавалерски от креслото. — Добре дошла! Аз си поръчах коктейл. Искаш ли нещо за пиене?
Ерика го изгледа внимателно и в очите й се мярна внезапно подозрение.