— Разбира се, че не! — още по-сърдито й отвърна Мартин. — Аз отдавна подозирам, че можеш да ми се обадиш, само след разрешение от Сен-Сир. Представи си, че някой тайно ми изпрати в тъмницата-затвор освежителни думи или дори някой поялник, ха! — гласът му се развесели. — Мислиш ли до ми подготвиш бягството?
— Това е направо възмутително! — заяви Ерика с решителния си глас. — Един прекрасен ден Сен-Сир ще препълни търпението ти…
— Дори да го препълни — мрачно обясни Мартин, — остава му Диди.
Компанията „Биг-Хорн“ по-скоро би снимала атеистичен филм, отколкото да обиди несравнимата си касова звезда Диди Флеминг. Дори Толивър Уот, едноличният собственик на компанията, не спеше добре през нощите, защото наглият Сен-Сир не даваше на прелестната артистка да подпише дългосрочен договор.
— Въпреки това Уот съвсем не е глупак — каза Ерика. — Аз съм убедена, както и преди, че той ще разтрогне контракта, само, когато му докажем, че ти си влагане на капитал със загуби. Но почти нямаме време за това.
— Защо?
— Нали вече ти казах… Ах, да! Разбира се, ти не знаеш. Той утре вечер заминава за Париж.
Мартин изстена мъчително.
— Край! Няма спасение за мене! — почти заплака той. — През следващата седмица договорът автоматически ще бъде продължен и аз никога вече няма да дишам свободно. Ерика! Направи нещо!
— Ще опитам — отвърна агентката му. — За това исках да си поговорим… А-а! — възкликна тя внезапно. — Сега ми става ясно, защо Сен-Сир не е разрешил да ти кажат, че съм се обаждала. Той се страхува. Знаеш ли, Ник, какво следва да направим?
— Да отидем при Уот — унило подхвърли Мартин. — Но скъпа Ерика…
— Точно така, да отидем при Уот, но когато е сам — последните думи Ерика произнесе натъртено.
— Сен-Сир никога няма да го допусне.
— Естествено. Той не иска ние да говорим с Уот непосредствено, очи в очи. Представи си, че успеем да го убедим? Но въпреки това, ние трябва нещо да измъдрим. Един от нас ще говори с Уот, а другият ще прогонва Сен-Сир. Кое от двете предпочиташ?
— Нито едното, нито другото — веднага и категорично отвърна Мартин.
— О, Ник! Сама няма да се справя. Може да се помисли, че се страхуваш от Сен-Сир!
— Страхувам се!
— Глупости! Какво може да ти направи?
— Той направо ме тероризира, Ерика. Непрекъснато го прави. И казва, че аз се поддавам прекрасно на обработка. Нима от това не ти изстива кръвта в жилите? Погледни другите писатели, които е опитомил! Как ти се струват?
— Знам. Преди седмица видях един от тях да се рови в боклука на Мейн-стрийт. И ти ли искаш така да свършиш, а? Дръж на правата си!
— А! — каза роботът и челото му светна от радост. — така си и мислих! Последната, критическата фаза.
— Млъкни бе! — заповяда Мартин. — Не, не ти го казвам на тебе, Ерика! Съжалявам много.
— И аз също — язвително отвърна Ерика. — За миг повярвах, че ще проявиш характер.
— Ех, да бях например… Хемингуей — със страдалчески глас проплака Мартин.
— Вие казахте Хемингуей, нали? — запита роботът. — Следователно се намирам в епохата на Кински-Хемингуей? В такъв случай не съм сгрешил. Вие сте Никлъс Мартин. И сте моят следващ обект. Мартин… Мартин? Нека си помисля известно време… А-ха, да-а… Тип Дизраели — той потри с пръсти челото си и се разнесе неприятно скърцане. — Бедните ми невронни мостове! Спомних си!
— Ник, чуваш ли ме? — задрънча слушалката на телефона. — Аз отивам сега в студиото. Събери достатъчно сили. Мобилизирай се! Ние ще подгоним Сен-Сир и ще ог натикаме в бърлогата му. После ще убедим Уот, че от тебе никога няма да излезе добър сценарист. А до тогава…
— Но Сен-Сир никога и за нищо няма да се съгласи — прекъсна я Мартин. — Той не познава тази дума „неуспех“. Винаги го е казвал. Той ще ме направи сценарист или ще ме убие!
— Спомняш ли си, какво се случи с Ед Касиди? — мрачно го спря Ерика. — Сен-Сир не го направи сценарист.
— Вярно — разтрепера се Мартин. — Бедният Ед!
— Е, добре де, аз тръгвам. Нещо друго да кажеш?
— Да! — извика внезапно Мартин, след като си напълни дробовете с въздух. — Да! Обичам те безумно!
Но тези думи останаха на върха на езика и не успяха да се откъснат. След като няколко пъти страхливият драматург отвори и затвори устата си, предпочете да я затвори плътно да стисне зъби, преди да опита още веднъж. Жалък писък накара телефонната мембрана да затрепти слабо. Мартин унило наведе глава. Не, той никога не ще се реши да направи предложение дори пред малкия безобиден на вид телефонен апарат.
— Каза ли нещо? — запита Ерика. — Е, до скоро виждане.