Выбрать главу

Изкашля се, за да прочисти пресъхналото си гърло.

— Добре поне, че времето е хубаво и все още е ден. Ако това се бе случило през нощта…

— Точно така — съгласи се Крендъл. Не беше особено ентусиазирана.

Потънаха в мълчание. Всеки един знаеше, че другият е изнервен и притеснен, но просто не можеха да намерят думи, за да се подкрепят взаимно. Бери си помисли, че би било добре, ако Стейн можеше да дойде при тях в кабината. Крендъл пък искаше Йоширо да се върне по-скоро. Никой от двамата не се опитваше да си представя как би протичал полетът, ако не бе станала тази злополука; никой не изпитваше благодарност, че е останал жив. Цялото им съществуване бе съсредоточено около тревогите за следващото действие, което щяха да предприемат през близките няколко минути.

Бери се надигна на мястото си и погледна към салона зад тях.

— Какво е положението, господин Стейн? — извика той.

Харолд Стейн се провикна в отговор:

— Долу всички утихнаха. Тези тук — също. При втория пилот няма никаква промяна.

— Повикайте Барбара Йоширо.

Стейн се провикна силно, наведен надолу към стълбището, и се ослуша напрегнато. Извърна се с лице към кабината.

— Не отговаря.

Шарън грабна слушалката на вътрешния телефон и погледна към конзолата.

— Не зная на кой номер да позвъня.

— Пробвай ги всичките.

Крендъл реши да звънне първо на пост шест в опашката на самолета. Натисна бутона и изчака. Никой не вдигна.

— Да се обадя ли на друг пост, или да изчакам на тази линия?

Бери започваше да губи търпение.

— Откъде да зная?

— Боя се за нея.

Бери бе обхванат от гняв.

— Аз бях против отиването й там. Ето че сега и тя се превърна в част от проблема, а не от разрешаването му. — Пое си дълбоко въздух.

Шарън Крендъл се надигна на мястото си.

— Слизам долу.

Бери се присегна и я сграбчи за китката.

— Не. Никъде няма да ходиш. Имам нужда от теб тук. — Погледна я напрегнато. Двамата сключиха неизречено споразумение: сега Бери бе командир на този самолет.

Крендъл бавно се отпусна на мястото си. Най-накрая кимна.

— Добре. — Погледна Джон Бери, който отвърна на погледа й. Присъствието на този мъж й вдъхваше странно успокоение и увереност.

— Пробвай и на останалите постове — посъветва я Бери с нисък и спокоен глас. — Аз ще започна да сменям каналите на компютърната система. Може пък да извадим късмет, ако продължим да се занимаваме с нея. — Бери внимателно пусна китката на Крендъл и протегна ръка към компютърната клавиатура.

Джак Милър се опитваше да реши дали да отпусне още малко време на Полет 52. Хвърли поглед към Брустър.

— Как е компютърната система днес?

Брустър вдигна очи от картата.

— Какво?

— Компютърната система? Работи ли?

— О! — Той се поколеба. — Не. Всъщност току-що се получи някакво неясно и непълно съобщение.

— Добре. — Той се завъртя на стола и погледна Евънс. — Добре, Денис. След десет минути им се обади по радиото. Бъди внимателен и учтив.

— Винаги съм учтив, шефе.

— Точно така.

Джери Брустър рязко хвърли молива върху бюрото и тръгна бързо към комуникационната зала.

— Само си губя времето — промърмори той. Отвори вратата, опитвайки се да не обръща внимание на задушливата миризма на химикалите, отиде до средата на стаята и седна на стола пред клавиатурата на компютърната система. Видя, че на екрана няма съобщения. Настрои машината на автоматичен режим на работа — тя щеше да открие канала, по който бе предадено последното съобщение, и да изпрати отговор на онова SOS. Знаеше, че процедурата ще задейства само в случай, че пилотът не е променил кодовете. Брустър сложи ръце върху клавиатурата и написа съобщение почти толкова кратко колкото онова, което бе получил.

КОИ СТЕ ВИЕ?

Копие от съобщението се изписа на монитора пред него.

На Бери му се стори, че от компютърната система долита едва доловимо бръмчене, а една от лампичките върху конзолата премигна за миг. Той отдръпна като опарен ръката си от кодовия селектор.

Звънецът, сигнализиращ за пристигащо съобщение, иззвъня два пъти. В кабината на Стратън 797 този звук прозвуча като празничния звън на камбаните на Нотр Дам14 в коледната нощ.

Шарън Крендъл извика от изненада.

Джон Бери усети стягане в гърдите. Гърлото му пресъхна.

На екрана започнаха да се изписват букви.

вернуться

14

Парижка катедрала — Б. пр.