Индианецът, без да отговори, му посочи слънцето.
— Да, да, виждам, Големия Бобър е прав — рече полковникът. — Веднага ще заповядам да оседлаят конете.
Индианецът го спря.
— Не — рече той, — в гората има много уши. Опасността е приятел на смелите хора. Тя идва навреме и често пъти съвсем неочаквано. Предпазливостта е потребна на хора, които влизат във война. Големия Бобър всички наблюдава. Неговите бели приятели трябва да бъдат винаги с готови пушки.
— Te са винаги заредени.
— Толкова по-добре.
Когато мина реката, отрядът се построи и веднага потегли в галоп.
Мос-хо-ке посочи на полковника една ниска, но доста гъста гора, към която отиваше отрядът, и се наведе към ухото му.
— Бъди предпазлив, вожде — каза той.
— Какво искаш да кажеш?
— Големия Бобър намери следи.
— Следи?
— Да, на четири мили оттук.
— Не разбирам — рече полковникът, като погледна дон Кристобал.
— Иска да каже, че там са минали някакви хора — отвърна му той.
— Тъй. А какви следи са? — попита полковникът, като отново се обърна към индианеца.
— Следи на войници. Конете са подковани. Te са от белите.
— Навярно въстаници — добави дон Луис.
— Не, гачупини са.
— Испанци?
— Да.
— Къде отиват?
— Към нас.
— Тук ли?
— Да. След час ще ги срещнем.
— Кой ли е?
— Големия Бобър знае.
— Как? Ти ги видя?
— Да.
— Кой е?
— Войниците са под командата на Орасио де Балбоа.
— Не може да бъде. Навярно имаш грешка, вожде.
— Не. Големия Бобър не греши.
— В писмата, които ти ми даде, казват, че Инкарнасион Ортис е разбил Орасио де Балбоа в Пасо дел Норте и е пръснал шайката му.
— Вярно е. Но те отново са се събрали. Te са твърде много. Брат ми да се пази.
— Прав си, вожде — отвърна полковникът. — Разпоредете се, дон Кристобал, да изпратите авангард от четиридесет души и разузнавачи по фланговете. Кажете на хората да бъдат готови за бой. Врагът е наблизо.
Дон Кристобал бързо изпълни заповедта на полковника и след пет минути отрядът навлезе в гората.
Мисълта за боя съживи въстаниците Всички се развеселила и никой не чувстваше умора.
Водачът слезе от коня и го предаде на най-близкия войник.
— Сега Големия Бобър ще огледа пътя за своите бели другари. Когато врагът наближи, той три пъти ще изкрещи като ястреб.
— Благодаря ти, вожде! — горещо отвърна дон Луис.
Индианецът се мушна между дърветата и за миг изчезна.
Отрядът предпазливо тръгна напред.
Изведнъж недалеч от отряда се чуха тържествуващ вик и бързи стъпки. Някой тичаше към отряда.
Високата трева на саваните се разтвори и се показа Големия Бобър. В едната ръка държеше пушка, а в другата окървавен скалп.
— Слава богу! — викна полковникът, когато го видя.
— Гачупините са там! — каза индианецът, като сочеше напред. — Големия Бобър уби един от разузнавачите им. Ето скалпа му.
Нямаше време за съвещание. Като построи войниците, полковникът заповяда на дон Кристобал да вземе със себе си сто души и да остане в засада, докато е необходимо.
Мина се половин час. Бунтовниците стояха мълчаливи и неподвижни.
Двадесет души бяха изпратени на петдесет крачки пред линията на отряда. Te трябваше да известят за приближаването на врага.
Изведнъж се чуха изстрели. Разузнавачите веднага се прибраха при отряда и заеха местата си. Подир тях се носеха конници, посрещнати със залпов огън от бунтовниците. Войниците обърнаха конете си назад, като оставиха няколко убити и ранени.
Полковникът не изчака. Бързо построи отряда и даде заповед за атака. Като остави резерва в гората, полетя с отряда си към испанците.
— Мексико и свобода! — извика той.
Отрядът повтори няколко пъти този вик.
Водачът не се лъжеше. Отрядът, който се готвеше да атакува дон Луис, се водеше от Орасио Балбоа.
Как отново той се яви с този многоброен отряд, това остана тайна.
За човек като дон Орасио де Балбоа войната бе само средство за грабеж.
Дон Орасио бе бандит, а и не по-малко храбър и опитен командир.
Недоволен, че не можа пръв да нападне, а трябваше да се отбранява, той скри голяма част от войниците си в гората. Другите постави тъй, та врагът да не забележи, че това не е целият отряд.
Той имаше четиристотин души — малко повече от хората на дон Луис.
Капитан Балбоа носеше със себе си някакъв паланкин — покрита носилка, която скри в гората и заповяда на шейсет войника да я пазят.
Тъкмо капитанът се приготви за бой и въстаниците се показаха. Te се носеха бурно напред като поток, който помита всичко пред себе си.
Дон Луис като опитен командир изведнъж долови плана на Балбоа и затова изработи свой план.