Мрачни, замислени се движеха ездачите напред с наведени глави, без да, виждат нищо наоколо.
Само Балбоа беше напълно бодър. Изправен гордо на седлото, той хвърляше заканителни погледи към безмилостната пустиня. Движеше се стотина крачки пред водачите команчи, изпратени от Мос-хо-ке.
Индианците, както винаги студени и безстрастни, като че не чувстваха палещите лъчи на слънцето, тъй гибелни за белите. Te внимателно наблюдаваха някакви конници, които се движеха на около миля далеч от фланга на отряда. Това бяха червенокожи.
— Какво значи това? — викна Балбоа. — Дали тези дяволи не се готвят да ни нападнат?
— Може би — лаконично отвърна един от команчите, който се движеше недалеч от капитана.
— Антилопа е умен вожд — тихо добави дон Орасио. — Той познава тези воини.
— Защо Антилопа да ги познава? Нали прерията е на всички червенокожи — на команчи, сиукси, апахи и павниси.
— Аз мисля, че са команчи.
— Белият се лъже. Ако по-внимателно се вгледа в оръжието им, ще види, че са апахи от Колорадо.
— Как? Най-опасните ни врагове?
— В прерията всичките са врагове помежду си.
Същевременно апахите все повече се приближаваха към отряда. Испанците видяха как те дрънчаха с оръжието си, чуваха острите им викове и трепереха от ужас. Te съзнаваха, че няма да могат да избягнат боя с червенокожите — с тези ужасни врагове, от които не могат да очакват никаква милост.
Близката опасност извади войниците от апатията, те зорко се изправиха и като се подредиха с такава бързина, каквато и капитанът не очакваше, решиха да се бият до последна възможност.
Апахите все повече се приближаваха и няколко дълги стрели паднаха в краката на испанските коне.
Дон Орасио не изтрая.
— Тези проклети езичници ще ни преградят пътя.
Напред, приятели!
Антилопа задържа Орасио.
— Какво искаш, вожде? — запита Балбоа.
— Какво иска да прави белият?
— Да нападне тези негодници! — бясно извика капитанът.
— Не бива. Апахите не нападат бели. Остави ги на мира. Вождът на команчите ще каже нещо на своя; бял брат.
— Говори по-бързо! — викна Балбоа.
— Брат ми ще повярва ли на думите на Антилопа?
— Да, зная, че си честен човек, вожде.
— Добре. Една страшна опасност, против която хората са безсилни, защото ни я изпраща Ваконда, в този миг заплашва всички ни. Скоро тя ще се понесе из прерията. Антилопа ще ви отведе на сигурно място, ако Ваконда позволи да стигнем.
— Каква опасност, вожде?
— Антилопа каза всичко. Нека побързаме. И без туй изгубихме доста време.
В този момент апахите, които се бяха приближили до отряда, изведнъж обърнаха конете в противоположна посока и с ужасни викове избягаха със светкавична бързина от испанците, които с почуда гледаха след тях.
— Брат ми вижда ли? — студено заговори Антилопа.
— Да, виждам — учудено отвърна Балбоа.
После отиде с команчите при носилката, където се намираше Линда.
— Сеньорина — каза той с разтревожен глас, — голяма опасност ни заплашва. Качете се на моя кон, може би ще ви спася.
Доня Линда го изгледа презрително.
— Не, не искам да се спасявам, благодаря ви — сухо отвърна тя. — По-добре смърт, отколкото такъв позор.
Капитанът отчаяно я погледна.
— Моля ви, сеньорина — каза той, — моля ви, приемете предложението ми.
— Пак ви повтарям, сеньор, че предпочитам да умра — студено отвърна Линда и се извърна от него.
— Проклятие! — бясно извика капитанът. — Вие пак ще дойдете с мен, безумна девойко — добави той.
Антилопа, който досега мълчеше безучастен, изведнъж се намеси в разговора.
— Нека белият предаде на мен девойката — каза Антилопа. — Аз ще я спася.
Балбоа втренчено изгледа индианеца, но не можа да долови нищо в неговото спокойно лице.
— На теб? — избъбра той.
— Да.
— Добре — каза капитанът. — Ще ти поверя девойката, но ще отговаряш с главата си за нея. Чуваш ли, вожде?
— Антилопа каза.
След тези думи капитанът изгледа доня Линда, бутна коня и препусна към изплашените войници.
Щом Балбоа достатъчно се отдалечи, Антилопа спря при Линда и с присъщата на индианец вежливост заговори:
— Съгласна ли е девойката със сините очи да изслуша вожда?
— С удоволствие — усмихна се тя. — Не мога да те смятам за мой враг.
— Моята сестра право мисли за вожда. Антилопа е приятел на Мос-хо-ке.
— Наистина ли? — извика Линда дълбоко развълнувана.
— Антилопа няма двоен език. Мос-хо-ке е главен вожд на моето племе. Той се грижи за младата девойка и е поръчал на Антилопа и войниците му да я пазят от белите.