— С какво ще ми докажеш, че това е вярно? — запита Линда.
— Нека сестра ми си спомни какво се случи неотдавна. Една вечер Мос-хо-ке дойде в лагера на белите и хвърли камъче, като разряза палатката на младата девойка. За камъка бе привързана бележка, която Бялата глава изпрати на дъщеря си. Мос-хо-ке се оттегли от лагера и след час изпрати тук Антилопа.
— Сега ти вярвам, вожде — рече Линда. — Какво да правя?
— Нека сестра ми да седне на коня на Антилопа. Той ще я спаси.
— Но тук не съм сама, вожде. Имам две млади девойки, които не мога да изоставя.
— Сестра ми има добро сърце. Нека се успокои, Антилопа ще спаси и младите девойки.
Скоро Линда се опря на ръката на Антилопа, метна се върху коня и се улови за пояса му.
Индианците свирнаха на конете си и полетяха като вихър. За миг профучаха край отряда на испанците.
— По-скоро, по-скоро — викна Антилопа на дон Орасио, — не губете време.
Небето почервеня като мед. Горещината бе задушна; птиците с резки крясъци се извиваха в небесните висини. Изведнъж притъмня, чу се далечен гръм и скоро се появи смерч, който стремглаво се насочи към отряда.
— След мен! — закрещя Антилопа. — След мен, ако ви е мил животът!
Той изведнъж се отби от пътя и отиде към противоположната страна, откъдето идваше смерчът.
Думите на Антилопа за миг ободриха испанците и те полетяха след него.
Ураганът е най-страшният бич за пустинята на Далечния запад, с него не може да се сравни и африканският самум.
Смерчът издига пясъка на грамадна височина и се носи напред, като унищожава всичко по пътя си.
По съвета на индианеца дон Орасио и хората му превързаха лицата си с мокри кърпи. Без тази предпазна мярка биха се задушили. Този смерч само за няколко часа коренно изменя цялата прерия.
Най-после небето се проясни и ураганът утихна.
Антилопа викна и спря. Прерията остана назад.
Дон Орасио изгледа отряда си, намръщи вежди и тежко въздъхна. Смерчът унищожи повече от половината войници, а останалите се спасиха само по чудо.
— Благодаря ти, вожде! — горещо отвърна Балбоа. — На теб дължим живота си. Без теб всички щяхме да загинем в тази ужасна пустиня.
— Антилопа само изпълни своя дълг — отвърна индианецът спокойно, сякаш нищо не бе се случило.
След тези думи Антилопа слезе от коня, свали Линда и внимателно я остави на тревата.
— О, защо ме спаси, вожде? — тъжно продума тя.
— Защото татко ти би умрял от скръб, ако не те върнем при него — прошепна индианецът на ухото й. — Кураж! Твоите приятели идват.
Лицето на Линда засия. Антилопа се поклони и си отиде, като остави девойката на грижите на индианките.
16
РАЗВАЛИНИТЕ НА РИО ХИЛА
Доказано е, че цивилизацията е засегнала Америка още преди победата на испанците. Без да говорим за развалините в Юкатан и полуразрушените постройки в Скалистите планини, в страната съществуват доста много паметници, останали от чичимеките. Te са основали много цъфтящи градове, чиито развалини и до днес будят възторг у пътешествениците.
Тук ще опишем развалините край брега на Рио Хила, към които Инкарнасион отиваше с другарите си.
Туземците го наричат Големият дом на Рио Хила или Големият дом на Моктекусоми.
Мястото тук е съвсем равно.
Полуразрушените стени от някогашни здания се простират на изток по протежение на около пет километра. Край тях се виждат останки от различни съдове, някои от които имат изящна изработка.
Домът на Моктекусоми има формата на дълъг четириъгълник, чиито стени са обърнати на север, юг, изток и запад. Околните сгради приличат на средновековни кули, заградени с високи стени, чиито останки и до днес се виждат.
Щом наближиха гората, Инкарнасион и другарите му огледаха Дома на Моктекусоми. Te вярваха, че няма да намерят жива душа, но за тяхна изненада видяха, че тук имаше построен лагер и дори се вършеше някаква работа.
За щастие никой не видя стоящите зад дърветата ездачи. Всички бяха заети и работеха тъй усилено, че съвсем не обръщаха внимание какво става наоколо.
Но Инкарнасион намери за по-разумно да се върнат обратно в гората.
Когато спряха на поляната, откъдето през дърветата можеха да виждат лагера и брега на реката, те слязоха от конете, седнаха на тревата, запушиха цигари и според обичая на индианците в прерията почнаха военно съвещание. Положението бе доста трудно. Лагерът се намираше точно на мястото, където трябваше да се настанят въстаниците. Трябваше да решат какво да се прави.
— С каква цел са дошли тези хора тук? — запита дон Луис другарите си.