Като извади сабята си, Балбоа се нахвърли върху дон Луис, който се приготви да отбие ударите му, когато изведнъж вратата се отвори и в стаята влезе човек.
Беше Мос-хо-ке, главният вожд на команчите.
Той се вмъкна тихо между противниците, застана между тях, изгледа ги внимателно и с величествен жест свали сабите им.
— Какво значи това? — рече той. — Нима белият вожд иска да се бие с човека, у когото гостува?
Никой не му отговори и настъпи тежко мълчание.
18
ВОЖДЪТ
Ние оставихме дон Инкарнасион Ортис в гората близо до лагера на индианците. Когато приятелите му си тръгнаха, той намери удобно място за засада, слезе от коня, седна под едно дърво, сведе глава и дълбоко се замисли. Инкарнасион дълбоко съжаляваше, че позволи на приятеля си да отиде в лагера.
Дон Луис притежаваше остър ум и нечувана храброст. Но той още не познаваше добре нравите на мексиканците. Ще може ли да изиграе ролята си тъй, че да измами враговете си?
Тия мисли развълнуваха Инкарнасион; той скочи и реши да отиде в лагера, макар да знаеше, че нищо няма да излезе от това.
Едва бе поставил крак в стремето и се готвеше да яхне коня си, когато се чу шум. Ортис обърна глава. За миг няколко души се хвърлиха върху него, преди да хване оръжието си, и не му дадоха възможност да се защити.
Като видя, че съпротивата е безсмислена, Ортис се подчини.
— Какво искате? — попита той нападателите.
— Охо! — насмешливо извикаха те. — Вместо лисица сме хванали лъв.
— Кои сте вие и какво искате от мен?
— Сега ще узнаете. Приятели, запалете факли.
Докато трая това, Ортис измъкна ножа си и се приготви за отбрана.
— Кажете какво мислите да правите? — извика Ортис.
Поляната изведнъж се освети.
Инкарнасион се огледа. Една тълпа нападатели го гледаше.
— Хм! — избъбра Ортис. — Твърде много са! Е, толкова по-добре. Поне славно ще умра!
— Долу оръжието, приятели! — извика глас. — Имаме грешка. Наш приятел е.
Хората се отдръпнаха и двама души бързо доближиха Ортис.
Той радостно извика, захвърли ножа и веднага изтича към тях.
Това бяха дон Рамон и Мос-хо-ке.
— Слава богу! — извика дон Инкарнасион. — Каква щастлива случайност ви доведе тук?
— Съвсем не случайност, драги приятелю — отвърна бившият алкад. — Дойдох тук по молба на вожда, за да се присъединя към отряда на дон Хосе.
— Вие сте чудесен човек, вожде! — весело каза Ортис и приятелски стисна ръката на Мос-хо-ке. — Тази подкрепа за дон Хосе идва тъкмо навреме. Известихте ли го за нея?
— Мос-хо-ке се раздели с вожда на белите преди два дни. Той нищо не му каза за плановете си. Белите говорят, червените действат. Баща ми — Бялата Глава, ще бъде доволен, когато види, че благодарение на сина му команч броят на неговите бойци се е удвоил.
— А вие как попаднахте тук, драги приятелю? — попита Инкарнасион дон Рамон.
— В момента, когато попаднахте на мен, аз се качих на коня, за да отида в лагера на индианците.
— Белите са безумни — важно добави Мос-хо-ке, — може ли един човек да устои срещу сто?
— Разбира се, че не. Но реших дори с цената на живота си да спася доня Линда.
— Защо да се умира? Тя може да бъде спасена и пак да се живее.
— Това ще е най-добре, но как да стане?
— Моят брат да чака. Утре ще се действа.
— Добре — каза Ортис. — Но Големия Бобър трябва да вземе и мен.
— Младостта е нетърпелива — важно отвърна Мос-хо-ке. — А сега брат ми да се приготви да тръгне заедно с вожда и неговите червенокожи воини. Всички ще отидем в лагера на испанците.
Мос-хо-ке даде знак на своите войници и за миг сто и двайсет команчи се наредиха зад своя вожд.
Инкарнасион се метна на коня си и нетърпеливо зачака сигнала за тръгване.
— Напред! — викна Мос-хо-ке.
Команчите пришпориха конете си и се впуснаха в галоп.
Мрак покриваше лагера на испанците и само тук-там се виждаха огньове. Диви викове долитаха до команчите. Това бяха виковете на пируващите испанци. Някакви подозрителни фигури бързо преминаха из мрака.
Никой не обърна внимание на индианците и те отминаха лагера и стигнаха до развалините.
Когато стигнаха Дома на Моктекусоми, вождът даде заповед да спрат и слезе от коня. Инкарнасион също слезе от седлото, а команчите останаха на конете си и като вдигнаха пушките си, внимателно следяха наоколо. Отрядът от индианци не възбуди никакво подозрение сред испанците. Но въпреки това Мос-хо-ке намери за необходимо да вземе някои предпазни мерки. По негова заповед двама войници отидоха в лагера на червенокожите, само на няколко крачки от развалините, за да отведат веднага към Големия дом команчите. Шестима войници бяха поставени около развалините. Мос-хо-ке им заповяда да спират всеки, който би поискал да влезе в дома или да излезе от него.