Не само аз единствено усещах дълбокото въздействие на тези така приказно движещи се форми, линии и нюанси. Те бяха възприемани и от стоящия до мен маназах. Без да отклонява очи оттам, той пое дълбоко дъх и попита:
— Коя е тази жена? Това красиво, непознато същество, което никога не съм виждал, а пък му се подчиняват така покорно всички мюназахи?
— Това е Мерхамех, дъщерята на княза на Халихм — рекох аз.
— Мерхамех, Милостивата? — запита той, при което очите му просияха, а лицето възприе друг израз. — Тя, тя, която живее в сърцата на всички хора и в стиховете на поета? Аллах, благодаря ти, че ми позволи да я видя, да попия погледа на нейните очи и тембъра на нейния глас! Сега съм свободен, свободен! Никой мюназах не може да й противостои!
Седна пред шатрата ни и аз се настаних до него. Халеф бързо се бе справил с оседлаването на конете. Сега сложи пушките да са ни подръка и се присъедини към нас. Недалеч от нашата шатра, в едно друго оградено с плат място, имаше една великолепна кобила асфар4 с чиста, благородна кръв. Обърнах внимание на Али Бен Масхул, че не е изключено да му се наложи бързо да избяга на кон, разбира се, под наша закрила. Тогава той посочи споменатото ограждение.
— В такъв случай ще се метна на най-добрия кон на племето, който виждаш да стои ей там. Моят засега е неизползваем. Той окуця по път следствие нараняване на копитото. Това бе причината мюназахите да успеят да ме заловят. Но не мисля, че ще се наложи да бягам. Онзи, когото Мерхамех закриля, никой не принуждава да побягва.
Започна да разказва за нея, при което се изразяваше по много своеобразен начин. Говореше не само добре, но и с патетичност и речеви похвати, свойствени само за езика на поета. Лицето му се проясни. Той в никой случай не беше обикновен човек.
Междувременно вечерта настъпи, светла вечер. Месецът отдавна бе увиснал на небосвода, чакал сякаш само слънчевия заник, за да докаже, че и той е дарител на светлина. Знае се, че от незапомнени времена луната принадлежи към обсебилата цялото нощно небе секта на магиите и всяко нейно действие бива възприемано като свещено и с религиозно смирение. Така и сега придаде тя на лежащия пред нас съдебен плац и на онова, което се вършеше там, тайнствено, магично сияние, извисяващо ни до възприятието, че тук въпросът не касае малката съдба на две незначителни бедуински племена, а представянето на една по-голяма, общочовешка съдба.
Видяхме Мерхамех да напуска височината. Слезе при нас. Али Бен Масхул скочи и отиде да й донесе възглавница от шатрата. Тя не отказа да седне, но той остана прав, облегнат на един прът от шатрата, макар момичето няколкократно да го покани с ръка да си седне пак. То ни осведоми:
— Говорих им и им казах всичко, което човешкото сърце може да каже за такова убийство и злодеяние. Сега те се съвещават. Шейхът е спечелен. Той ще дойде да ни съобщи резултата.
След това обърна лице към стоящия до нея мъж, погледна го приятелски и попита:
— Известен ми е един поет Бен Масхул, ала него май не го зачитат нито мюназахите, нито маназахите. Дали не го знаеш и ти?
— Това съм аз самият — отговори той просто. — По далечните краища ме обичат, в родния съм нежелан.
Ето защо знаеше той така добре, че Мерхамех „живее със стиховете на поета“! Тя сведе глава и помълча малко. После каза:
— В такъв случай не аз, а единствено ти можеш да се спасиш… ако Аллах пожелае! Разбираш ли?
— Не — отвърна той.
— Ще разбереш, защото наистина си поет. Отминаха времената, в които поезията за грабежа и убийството яздеше по степите и бивакуваше при шатрите на пустинните племена. Никой разбойник и убиец вече не може да се крие зад маската на герой. Ти сега си поет и убиец, но вече не — поет и герой. И там, където хората ти прощават, Аллах не може да ти прости. Отбележи си едно. Милостта, милосърдието е само за духовно ниски хора, но който се мисли за голям или смята да стане голям, той не задлъжнява на Божията справедливост и с една пара. Днес аз мога да те освободя само телесно, но пред Аллах ти си пленник, докато изплатиш каквото му дължиш. Поетите трябва да бъдат велики, преди всичко в самите себе си. Който дарява като тях с пълни шепи благородно злато и великолепни диаманти, няма право да бъде длъжник на Бога. Затова те питам още веднъж, известен ли ти е поетът Бен Масхул? Ти ли си това?