Но никой не я бе видял.
О, мили боже, само това не. Не. Не.
Едва тогава Мери я съзря. Сърцето й едва не изхвръкна. Ашли се бе свряла край ствола на едно дърво в ъгъла на детската площадка. Изкашля се, после се позасмя, смутена от това, че бе позволила толкова лесно да загуби контрол. Господи, какво става с мен?
Отиде при нея.
— Какво правиш тук, скъпа?
— Ами играех си на криеница. Само си играех, мамо.
— Ас кого, по дяволите? — С мъка овладя желанието си да се разкрещи. Хората наоколо и без това я гледаха учудено.
— Ами че с теб, мамо. — Усмихна й се тъй сладко, че Мери едва устоя да не я притисне в прегръдките си.
Но само се приведе ниско до нея и зашепна, притиснала устни към меката й бузка:
— Ашли, не бива да правиш така. Разбираш ли? Ако ти не ме виждаш, и аз не мога да те видя. Ясно ли е?
— Добре.
— Чудесно. А сега защо не отидеш на пързалката?
Мери се отпусна на съседната скамейка, по-далеч от надигащата се вълна на неодобрение в погледите на останалите родители. Една млада майка, която четеше „Лос Анджелис Таймс“, й се усмихна.
— Здравейте.
— Сигурно не сте оттук — изрече вместо поздрав Мери, като я огледа набързо.
В тона на непознатата се прокрадна защитна нотка.
— Защо така мислите?
— Преди всичко, защото никой наоколо не се държи приятелски — отвърна Мери, а после се усмихна на свой ред. — Второ, пришълците се надушват. Аз например съм от Върмонт.
Другата жена въздъхна облекчено.
— А аз от Балтимор — сподели тя, притиснала ръка към гърдите си. — Бях чула, че тук, в Калифорния, всички са настроени приятелски. Спират колите си, за да изчакат да пресечете улицата, нали? Това не може да се види в Балтимор.
— Е, да, така е.
— Разбира се, няма да видите и това обаче. — Тя й показа първата страница на „Таймс“.
— Чухте ли за това? — попита жената. — Сигурно сте чули?
— Напоследък е трудно да пропуснеш новините за това събитие.
— Всичко това така ме натъжава. Зная, че трябва да съм уплашена, но всъщност единственото, което изпитвам, е жал за тези семейства.
Мери кимна съчувствено.
— Разбирам. Аз също. Не е ли ужасно? Горките дечица. На човек му иде да си изплаче очите по тях.
48
Според статистическите данни, с които разполагах върху бюрото си, около 89% от жените серийни убийци ликвидират жертвите си чрез отрова, удушаване или смъртоносни инжекции. По-малко от десет процента от убийците използват огнестрелно оръжие. Нито една от жените убийци, за които открих данни в статистиката, не бе убивала с нож.
Дали пък Мери Смит няма да се окаже само едно изключение, потвърждаващо правилото?
Не мислех така. Но като че ли само аз споделях това съмнение.
Прерових внушителна купчина от вестникарски изрезки, фотографии и ксерокопия на статии, пръснати на бюрото пред мен като накъсани части от различни пъзели.
Айлин Уорнос16 била стрелец. През 1989 и 1990 г. избила поне седмина души във Флорида. Когато я арестували, медиите я обявили за първата жена сериен убиец в историята на Америка. Вероятно е била най-нашумялата, но надали е била първата. Почти половината от жените, регистрирани като серийни убийци, били черни вдовици. Убийци на съпрузите си. Или мотивирани главно от ревност. Повечето от тях имали интимни отношения с жертвите си.
Боби Сю Теръл, медицинска сестра, инжектирала дванадесет пациенти със смъртоносна доза инсулин.
Доротея Монталво Пуенте отровила девет от своите пансионери, за да прибере чековете от техните социални осигуровки.
Секретарката на филиала, Морийн, надникна в кабинета.
— Искате ли нещо от закусвалнята на ъгъла?
Вдигнах глава към нея и едва сега осъзнах, че вече се бе мръкнало. Наистина бях огладнял.
— Ако имат сандвичи с пилешко на скара, ще е много добре. И портокалов сок. Благодаря.
Тя се засмя безгрижно.
— Не искате ли хамбургер или чийзбургер? Напоследък нито спях като хората, нито нещо беше наред в личния ми живот, така че се опитвах да внимавам с нездравословната храна. От дни не бях тренирал. Последното, което ми трябваше сега, бе да се разболея. Казах на Морийн, че няма значение, все ще хапна нещо.
След минута до бюрото ми се появи агент Пейдж.
— Какво става? — поинтересува се той. — Все още ли няма развитие?
Опънах ръце настрани, за да му подскажа, че съм затънал до гуша в работа.
— Тя не попада в нито една категория.
— Което вероятно е валидно за половината от жените серийни убийци, записани в историята — отбеляза Пейдж. Този млад агент все повече ме впечатляваше.
16
Проститутка (макар всъщност да била лесбийка), съдена за кражба, алкохоличка, изключително агресивна след всяко напиване, избила — според признанията й — седем мъже (сред които дори един следовател) във Флорида с пистолет от малък калибър. Екзекутирана, тъй като в щата Флорида не е отменено смъртното наказание. — Б.пр.