— Добре тогава. Добре. Съжалявам.
— А само колкото да допълня, бих добавил: никога не съм твърдял, че си длъжна да се съобразяваш с мен. Случаят е твой, но за нещо толкова голямо и трудно за разрешаване ще ти е необходимо цялото самообладание, което притежаваш.
— Знам, знам. — Тя въздъхна дълбоко, но не от облекчение, а по-скоро за да прочисти гърлото си. След което обаче се усмихна. — Знаеш ли какво ми хрумна, че мога да направя за теб? Обичаш ли суши? И въобще познаваш ли азиатската кухня? Обещавам ти, ако се съгласиш да те заведа в някой японски ресторант, няма да говорим по работа.
— Благодаря за поканата. Но днес не ми е до ресторанти. Съжалявам, но съм решил оттук да се върна направо в кабинета. Джийн, аз не мисля, че убиецът е жена. Но кой тогава се крие зад всичко това? Нека да отложим тази среща за друг път, става ли?
— Добре, нека е друг път — кимна Джийн, след което се отдалечи от мен все така забързано, както по-рано, когато влезе в залата за пресконференции.
51
През следващите няколко часа успях да се съсредоточа върху работата си. Бях изпаднал в онова най-продуктивно за мен състояние, за което копнеех всеки път, когато сядах на бюрото.
Проиграх няколко хипотези с помощта на системата VICAP17, като при всяка проверка се стараех да открия известни сходства с регистрираните убийства в архива на полицията в Лос Анджелис. Засега обаче не можех да попадна дори на най-незначителни прилики.
Накрая нещо успя да привлече вниманието ми. Едно тройно убийство, извършено преди три месеца.
Случило се обаче не в Ел Ей, а в Ню Йорк. Убийствата били извършени в един киносалон, в Сътън Тиътър на Източна петдесет и седма улица. Още от пръв поглед детайлите ме заинтригуваха.
Главното бе това, че тези убийства в Ню Йорк бяха останали неразкрити. Нюйоркската полиция въобще нямаше представа как да подходи, за да стигне до някакво решение. Също като загадъчните убийства в Лос Анджелис.
За убийствата в Ню Йорк също липсваха предположения за мотивите. Това ми се стори твърде важно обстоятелство. Може би тази поредица от еднообразни убийства е започнала много по-рано, отколкото допускахме. Не трябваше да се изключва и вероятността убиецът да се окаже от Ню Йорк.
Събрах различните данни от разследването на убийствата на Източна петдесет и седма улица в Ню Йорк и се заех внимателно да изчета всичко докрай. В онзи следобед беше убит един от посетителите, както и двама от служителите в Сътън Тиътър. Детективите предполагаха, че двамата служители са се натъкнали случайно на убиеца, след като той вече е ликвидирал Джейкъб Райзър от Бруклин, двадесетгодишен студент по кинорежисура в Нюйоркския университет.
Но ето че нещо странично привлече вниманието ми: в рапорта се споменаваше за оръжието на престъплението. Въз основа на балистичната експертиза на куршумите, извадени от телата, се оказало, че бил използван пистолет Валтер, модел РРК.
Същото оръжие бе използвано и при убийствата в Ел Ей, макар очевидно по-стар модел.
И тогава нещо друго ме порази окончателно: убийствата в Ню Йорк бяха извършени в мъжката тоалетна.
52
Страхотна новина — постигнах нов рекорд по брой хотелски стаи, в които бях пребивавал. Проблемът бе, че не исках да виждам хотел до края на дните си. Западен Лос Анджелис не ми предлагаше кой знае какви възможности за развлечение. Лежах си на леглото, затрупан с бележките по разследванията, а на масичката до него имаше само един наполовина изяден сандвич с пилешко и една бутилка сода, вече прилично топла.
Затова когато телефонът иззвъня, аз с благодарност посегнах да го вдигна. Търсеше ме мама Нана.
— Тъкмо се бях замечтал по твоите свински котлети с царевичен хляб — признах й аз. — И ето че ти като по чудо се обади в следващия миг.
— Защо винаги ми се подмазваш, Алекс? — попита тя. — Поне се опитваш. Да не искаш да ми кажеш, че няма да си дойдеш през следващия уикенд?
— Не точно.
— Алекс…
— Ще се върна у дома. Повярвай ми, в момента за нищо не копнея толкова силно, колкото да забравя за този случай и да се махна оттук колкото се може по-скоро. Но ще се наложи да остана още малко.
— Алекс, искам от теб здравата да се замислиш за това колко време всъщност ти е нужно да прекараш там, в Калифорния. Може да се каже, че новата ти работа е още по-лоша дори от предишната.
— Как са децата? — попитах я накрая. — Мога ли да поговоря с тях? — За да си отдъхна най-после от теб, стара жено.
— Те са добре и всичко им е наред, татенце. Също и аз. Казвам го само за протокола, както обичате да се изразявате във вашите служби.
17