— За какво е всичко това? — викнах му в лицето.
Но срещнах само доволно ухилената му физиономия, когато най-сетне благоволи, макар и неохотно, да се извърне към мен.
— Ти провали един много важен разпит, да не споменавам, че застраши и нейната, и моята безопасност. При това напълно ненужно. Можеха да ме застрелят. Тя също можеше да бъде застреляна. Превърна в цирк този арест. Ти си позор за ЛАПУ.
Не знаех кой ни слуша в момента, нито пък ме интересуваше. Само се надявах думите ми да го засрамят. Той явно не разбираше от друг език. Ала лицето му остана непроницаемо.
— Агент Крос…
— Идва ли ти наум, че току-що провали шанса да я склоня към самопризнание?
— Не са ми нужни нейните признания! — изкрещя той. — Не се нуждая от тях, понеже разполагам с нещо по-добро.
— За какво говориш?
Той кимна високомерно. В нашата професия информацията бе по-скъпа от всичко, а сега той разполагаше с нея. Дяволите да го вземат, какво криеше от мен?
— Не виждаш ли, че съм много зает? — озъби ми се Фийлдинг. — Ще съставя рапорт до ФБР, при това колкото е възможно по-скоро.
Но аз не го оставих на мира.
— Ти ми каза, че ще ми дадеш време да поговоря с нея. Имах твоята дума!
Той вече се бе извърнал с гръб към мен, но сега се наложи отново да ме погледне в лицето.
— Казах ти, Крос, че ако нещо се промени — край на разпита ти. Точно това ти казах.
— И какво, по дяволите, се е променило?
— Майната ти, агент Крос. Не съм длъжен да ти давам обяснения.
Нахвърлих се срещу него и навярно точно това искаше той. Двама от неговите биячи се изпречиха между нас, за да ни разтърват. Изтласкаха ме безцеремонно назад. Тъкмо навреме, но щях да се чувствам дяволски по-добре, ако бях успял да изтрия циничната усмивка от лицето му, а още по-добре, ако му бях сменил физиономията. Откопчих се от двамата полицаи и побързах да се отдалеча.
Още не се бях успокоил напълно, а вече набирах един номер на клетъчния си телефон.
— Джийн Галета.
— Обажда се Алекс Крос. Знаеш ли нещо за ареста на Мери Смит?
— Благодаря, добре съм. А ти как си?
— Извини ме, Джийн, но все пак… знаеш ли нещо? В момента се намирам пред нейната къща. Тук цари невероятна суматоха. Няма да повярваш как всичко се обърка.
Джийн обаче не бързаше да ми отговори.
— Вече не работя по този случай.
— Ще получа ли друг отговор, ако се видим?
— Може би.
— Тогава дай ми шанс. Моля те, Джийн. Нуждая се от помощта ти. Нямам време за безцелно лутане.
Гласът й най-после омекна.
— Какво се е случило там? Струваш ми се наистина разстроен.
— Да, разстроен съм. Всичко се провали. Тъкмо бях по средата на беседата с нея, когато екипът на ЛАПУ нахлу с гръм и трясък, като клоун на циркова арена. Всичко беше абсурдно, Джийн, и ненужно. Фийлдинг явно знае нещо, но не иска да го сподели с мен.
— Ще ти спестя усилията — рече Джийн. — Тя е тази, която търсим. Тя е извършила всички онези убийства, Алекс.
— Откъде знаеш? Откъде знае ЛАПУ? Какво става?
— Помниш ли космите, които бяха намерени в киното, където бе убита Патриша Бенет? Е, взели са косми за проба от пуловера на Мери Уагнър в шкафчето й в хотела. Резултатите пристигнаха преди малко. Космите са идентични. Това даде основание на Фийлдинг да се разпореди за ареста.
Мислите ми трескаво се лутаха, докато обработвах и систематизирах новополучената информация.
— Виждам, че си свършила добра работа, макар официално да си отстранена от случая — изрекох накрая аз.
— Просто го дочух случайно.
— А да си дочула къде ще бъде отведена?
Джийн се поколеба, но само за миг.
— Провери в участъка около Ван Найс24. Намира се на Силмар Авеню. Но ще е по-добре да побързаш. Няма да остане там задълго.
— Веднага тръгвам.
94
Много скоро се озовах в участъка Ван Найс, но там се натъкнах на непреодолима пречка: в лицето ми заявиха, че Мери Уагнър не е там.
Нищо не можех да направя, за да принудя бюрократите от ЛАПУ да отстъпят пред искането ми. Те се бяха добрали до тяхната убийца, или поне я бяха обявили за такава, и сега нямаха намерение да поделят плячката си с никого. Дори и Рон Бърнс нищо не би могъл да стори, за да ми помогне.
Така че до следващата сутрин не успях да се срещна с Мери Уагнър. По това време ЛАПУ я бе прехвърлило в приготвено за нея временно убежище в голямата си сграда в центъра на Ел Ей, където я бяха подложили на няколко разпита, но без никакъв успех, както го предричах.
Един симпатичен на вид детектив ми я описа като нещо средно между напълно паднала духом и абсолютно безчувствена личност, но аз все пак исках лично да проверя какво ставаше с Мери Уагнър.
24
Van Nuys Airport е сред четирите летища на Лос Анджелис: едно от най-натоварените в света. — Б.пр.