— Много добре! — каза мистър Фоли с усмивка. — Така е много по-добре! А с половин кроната ще си купиш едни хубави панталони…
— Но не днес — прекъсна ги Мери Попинз. — И без това сме закъснели. А сега с бърза крачка тръгваме към къщи и ще ви бъда благодарна, ако не се размотавате.
Слънцето бавно се придвижваше на запад, когато тя буташе количката надолу по алеята с липите. Оркестърът в края на парка беше замлъкнал. Шарените чадъри бяха прибрани. Дърветата си стояха неподвижни в сенките. Пазачът никъде не се виждаше.
Джейн и Майкъл вървяха от двете страни на Нелеус, като го бяха хванали за мраморните му ръце. Мълчание беше надвиснало над децата. Тяхното приключение свършваше, също като летния ден. И те се чувстваха едновременно тъжни и щастливи.
— Обичам те, Нелеус — каза Джейн нежно. — Бих искала да останеш с нас завинаги.
— Аз също те обичам — отговори той с усмивка. — Но трябва да се връщам. Обещах.
— Предполагам, че не можеш да оставиш Делфина — каза Майкъл, почуквайки мраморната перка.
Джейн го погледна с укор.
— О, Майкъл, как можеш да бъдеш такъв егоист! Какво би казал ти, ако трябваше да прекараш целия си живот сам-самичък на онзи пиедестал!
— Би ми харесало… ако можеше Делфина да е с мен и да наричам Мери Попинз „тюленче“!
— Ще ти кажа нещо, Майкъл! — каза бързо Нелеус. — Не мога да ти дам Делфина — той е част от мен. Но тази половин крона — не е. Ще ти я дам — бутна монетата в ръката на Майкъл, — а Джейн ще вземе книгата — добави той. — Но обещай ми, Джейн, закълни се, че ще ми даваш да я чета през рамото ти. И всяка седмица трябва да идваш на пейката и да ми четеш „Големите приключения“.
Нелеус погледна книгата за последен път и я мушна под мишницата на Джейн.
— О, обещавам — каза тя убедено и сложи ръка на сърцето си.
— Ще те чакам — каза Нелеус нежно. — Никога, никога няма да те забравя.
— Хайде, вървете, стига сте приказвали! — изсъска Мери Попинз и сви към езерото.
Количката скърцаше и плачеше по пътечката. Но много по-високо от скърцането на колелата се чуваше един добре познат глас. Те вървяха на пръсти след Мери Попинз към сенчестата вода.
— Не съм аз! — протестираше гласът. — И не бих го направил, дори да ми платите!
На брега на езерото, до празния пиедестал, стояха Кметът на Лондон и двамата му съветника. Пред тях, размахвайки ръце и крещейки, стоеше Пазачът на парка.
— Това не е мое дело, Ваша Чест! — уверяваше той. — Мога да се закълна, ако искате!
— Глупости, Смит! — казваше Кметът на Лондон строго. — Ти си човекът, който отговаря за статуите в парка. И ти си този, който би могъл да го направи.
— По-добре да си признаеш! — посъветва го Първия Съветник.
— Това няма да те спаси, разбира се — добави Втория Съветник. — Но ти ще се чувстваш много по-добре.
— Но не съм го направил аз, казвам ви! — Пазачът на парка трескаво размахваше ръце.
— Стига си го увъртал, Смит! Губиш ми времето! — Кметът на Лондон нетърпеливо поклати глава. — Първо, карат ме да дойда тук да гледам някакво голо момче, което, чувам, че малтретирало някаква проклета риба. Сьомга ли каза мис Ларк, или калкан, де да знам! А сега, за капак, откривам, че най-ценната статуя липсва! Аз съм шокиран и отвратен! Аз ви вярвах, Смит! И вижте с какво ми се отплащате!
— Аз виждам! Искам да кажа, че няма нужда да гледам! О, не знам, какво казвам, Ваша Чест! Но аз наистина знам, че никога не съм докосвал статуята! — Пазачът се огледа отчаяно за помощ и погледът му се натъкна на Мери Попинз. Той издаде възторжен вик на триумф и протегна ръка обвиняващо. — Ваше Височество, ето я виновната групичка! Ще си изям шапката, ако не са го направили те!
Кметът на Лондон погледна Мери Попинз, а после пак Пазача.
— Срамувам се от теб, Смит! — той съкрушено поклати глава. — Да обвиняваш уважавана от всички млада жена, че има нещо общо със следобедната случка! Как можа!
Той се поклони почтително на Мери Попинз, която отвърна на поклона с усмивката на лейди.
— Не била виновна, а?! — крещеше Пазача. — Не знаете какво говорите, Ваша Милост! Веднага щом тази госпожица дойде в парка, той се обръща надолу с главата. Весели човечета подскачат в небето, хора слизат от него с хвърчила и ракети, Премиер-министъра подскача с балони и всичко това е твое дело! Ти, пакостнице! — той ядосано размаха пръст срещу Мери Попинз.