Четирите пухени одеяла се повдигаха и се спускаха в такт с равномерното дишане на децата.
Дълго време нищо не нарушаваше тишината в детската стая.
Дин-дан! Дин-дан! Дин-дан! Дин-дан! Изведнъж в тишината на нощта зазвъняха перлени камбанки.
Дин-дан! Дин-дан! Дин-дан! От всяка кула и от всяка камбанария се чуваше весел звън. Камбаненият звън ехтеше в града, люлееше се и прелиташе през парка към улицата. От север и от юг, от изток и от запад камбаните звъняха, биеха и пееха. Хората се бяха облегнали на первазите на прозорците си и дрънкаха със звънчета. Тези, които нямаха звънчета, изкарваха мелодии с чукчетата на входните си врати.
По улицата вървеше Сладоледаджията и с увлечение дзънкаше със звънчето на колелото си. От градината на Адмирал Бум се обаждаше корабна камбана, която кънтеше в мразовитата нощ. В съседната къща мис Ларк звънеше в гостната си с малкото си звънче за закуска, а двете й кучета лаеха и виеха. Дзън-дзън! Дин-дан! Дин-дан! Бау-бау! Всички хора по света звъняха с камбанките си. Ехото от тях се сблъскваше, звънтеше и пееше в студената среднощна тъмнина.
Изведнъж настъпи тишина. Тържествена, дълбока тишина. И тогава прозвуча биенето на големия часовник Биг Бен.
— Бум! — каза Биг Бен.
Това беше първият удар от Полунощ.
В същия момент нещо се раздвижи в детската стая. Чу се звук на тропащи копита.
Джейн и Майкъл се събудиха за секунди. И двамата седнаха стреснати.
— Боже! — каза Майкъл.
— Господи! — каза Джейн.
Пред тях се откри стъписваща гледка. Златното Прасе беше на килима и с много важен вид лудуваше на златните си задни крака.
Туп! С тежък приглушен звук до него се приземи Слона Алфред. С леки подскоци от горния рафт за играчки дойдоха Маймуната Пини и стария Син Паток.
За голямо учудване на децата Златното Прасе заговори.
— Ще бъде ли някой така добър да ми сложи опашката? — попита то с висок писклив глас.
Майкъл излетя от леглото и скочи към полицата над камината.
— Така е по-добре — отбеляза Прасето с усмивка. — Чувствах се много неудобно през цялото време от Коледа насам. Нали разбирате, прасе без опашка е почти толкова лошо, колкото опашка без прасе. А сега — продължи то и огледа стаята, — готови ли сме всички? Тогава да побързаме, моля!
Като каза това, затанцува грациозно към вратата, последвано от Алфред, Пини и Патока.
— Къде отивате? — извика Джейн с облещени очи.
— Скоро ще разбереш — отвърна Прасето. — Хайде с нас!
Със светкавична скорост децата си хвърлиха по една дреха, обуха пантофите и последваха четирите играчки надолу по стълбите и навън през входната врата.
— Насам! — каза Прасето и с танцувална стъпка прекоси улица „Черешова“ и мина през портите на парка.
Пини и Синия Паток играеха около него с диви крясъци и крякане. След тях тромаво се влачеше Слона Алфред, а Джейн и Майкъл вървяха подир сивите му, вълнени пети.
Над дърветата висеше кръгла бяла луна. Бледите й сребърни лъчи се изливаха върху широките алеи на парка. А на тревата имаше стълпотворение на някакви фигури, които сновяха напред-назад в бледата светлина.
Слона Алфред вдигна вълнения си хобот и радостно подуши въздуха.
— Ха! — отбеляза той със задоволство. — Тук вътре сме в безопасност, нали, Прасе, как мислиш?
— Вътре в какво? — попита Майкъл с любопитство.
— В Приказката — каза Слона Алфред, пляскайки с уши.
Децата се спогледаха. Какво, за Бога, имаше предвид Слона Алфред?
Прасето ги повика, махайки им със златно копитце. Ярките фигури сновяха наоколо, докато те прекосяваха поляната.
— Извинете ни, ако обичате! — казаха три малки животинки, които се блъснаха в децата.
— Това са Трите Слепи Мишки — обясни Слона Алфред с усмивка. — Те винаги се мотаят в краката на някого!
— Наистина ли бягат от Жената на фермера? — учудено извика Майкъл.
— О, Боже, не! Не и тази вечер! — каза Слона Алфред. — Сега бързат да се срещнат с нея. Трите Слепи Мишки и Жената на фермера — всички са вътре в Приказката.
— Здравей, Алфред! Как пристигнахте?
— О, но това е добрата стара Пини!
— Какво, това Синия Паток ли е?
— Ура! Ура! Ето го и Златното Прасе!
Раздаваха се приветствени викове и радостни крясъци, защото всеки поздравяваше всекиго. Оловният Войник, който маршируваше покрай тях, отдаде чест на Златното Прасе, а то му махна с копитце. Маймунката Пини се здрависа с две птички, към които се обърна като към Петела Робин и Кокошката Джени. Синия Паток се разкряка при вида на Великденското Пиле, което беше наполовина излязло от яйцето си. Що се отнася до Слона Алфред, той вдигна хобота си и затръби във всички посоки, разпращайки гръмки бумтящи приветствия.