— Нито един здравомислещ човек не оспорва съществуването на ясновидство, сир. Пророческите видения са известни от дълбока древност. Те притежават досадното свойство да ни объркват тъкмо когато най-малко подозираме. За щастие, в нашата вселена има и други сили.
— По-мощни от ясновидството ли? — притисна го Пол.
— Ако нямаше такива и ясновидството трябваше всичко да върши само, то би се разпаднало. Ясновидство и нищо друго? Към какво ще се прилага тогава, освен към израждането на собствените си ходове?
— Винаги ни остава за ориентир положението на самия човек — възрази Пол.
— И в най-добрия случай то е крехка опора, дори без да го замъгляваме с халюцинации.
— Нима виденията ми не са нищо друго освен халюцинации? — запита Пол с притворна печал. — Или намекваш, че преклонението пред мен е бълнуване?
Долавяйки растящото напрежение, Стилгар пристъпи по-близо до Пол и впери поглед в облегнатия назад сдруженец.
— Изопачаваш словата ми, господарю — възрази Едрик. Гласът му съдържаше намек за възможно насилие.
Насилие тук? — учуди се Пол. Не биха дръзнали! Освен ако е предвидено (той се озърна към стражата) силите, които го закрилят, да бъдат използвани и за неговата собствена замяна.
— Ти ме обвиняваш, че кроя тайни машинации, за да се превърна в бог — изрече Пол, снишавайки глас, за да го чуват само Едрик и Стилгар. — Машинации?
— Може би зле подбрана дума, господарю — каза Едрик.
— Но многозначителна — натърти Пол. — Тя подсказва, че очакваш от мен най-лошото.
Едрик изви шия и боязливо скоси очи към Стилгар.
— Хората винаги очакват най-лошото от богатите и могъщите, сир. Казват, че аристократите най-лесно се разпознават по един техен навик: признават си само онези пороци, които ги правят популярни.
Лицето на Стилгар потръпна.
Пол вдигна очи към него и усети гневния ропот на мислите му. Как смееше жалкият сдруженец да говори така с Муад’диб.
— Не се шегуваш, разбира се — каза Пол.
— Да се шегувам ли, сир?
Пол почувства, че устата му е пресъхнала. В залата имаше твърде много хора, въздухът, който вдишваше, бе минал през твърде много дробове. В меланжовия дъх около цистерната на Едрик се таеше заплаха.
— Кой би могъл да се замеси в подобни машинации? — запита той след малко. — За квизарата ли намекваш?
Едрик сви рамене и около главата му се завихриха струйки оранжев газ. Страхът му от Стилгар като че бе изчезнал, макар че свободният продължаваше да го изпепелява с поглед.
— Или намекваш, че моите мисионери от Светите ордени, всички до един, проповядват изтънчени заблуди? — настоя Пол.
— Искреността може да зависи от интереса — каза Едрик.
Ръката на Стилгар пропълзя под робата към кристалния нож.
Пол поклати глава.
— Значи ме обвиняваш в неискреност?
— Не съм сигурен, че обвинявам е подходящата дума, сир.
Нагла твар! — помисли Пол и добави на глас:
— Със или без обвинения, ти твърдиш, че аз и моите духовни пастири сме просто банда властолюбиви разбойници.
— Властолюбиви ли, сир? — Едрик пак се озърна към Стилгар. — Властта има свойството да обгръща в самота онези, които държат прекалено на нея. Рано или късно те губят връзка с реалността… и рухват.
— Господарю — изръмжа Стилгар, — екзекутирал си някои хора и за по-дребни грехове.
— Да, някои хора — кимна Пол. — Но този е посланик на Сдружението.
— Той те обвинява в нечестива измама!
— Мислите му ме заинтересуваха. Стил. Задръж гнева си и бъди нащрек.
— Както повелява Муад’диб.
— Кажи ми, щурмане — продължи Пол, — как бихме могли да поддържаме тази предполагаема измама през бездните на пространството и времето, когато не разполагаме със средства да следим всеки мисионер, да проучваме и най-дребната подробност във всеки манастир и храм на квизарата?
— Какво е времето за теб? — попита Едрик.
Явно озадачен, Стилгар се навъси и помисли: Муад’диб неведнъж е споменавал, че вижда отвъд пелената на времето. Какво иска да каже всъщност сдруженецът?
— Не биха ли почнали да възникват пробиви в структурата на подобна измама? — запита Пол. — Очебийни несъответствия, разколнически призиви… съмнения, изповеди за вина — измамата едва ли би успяла да потисне всичко това.
— Каквото не могат да скрият религията и личният интерес, ще го потули правителството — отвърна Едрик.
— Ти като че искаш да видиш докъде стигат границите на търпението ми?
— А нима моите аргументи са лишени от убедителност? — парира Едрик.
Да го убием ли желае — запита се Пол. Дали не е решил доброволно да се пожертва?