— Или вътре — добави Пол.
За момент престана да се бори с двойната си природа на ясновидец-ментат. Навън, да. И вътре — там се таеше истинският ужас. Как да се защити от самия себе си? Враговете несъмнено го тласкаха към самоунищожение, ала покрай тази заплаха дебнеха още по-страховити възможности.
Ехо от забързани стъпки прекъсна унеса му. На прага се появи силуетът на квизара Корба, осветен изотзад от ярките лампи в коридора. Той нахлу като запокитен от невидима сила и спря почти мигновено, щом се озова в полумрака на залата. Мъкнеше в ръце куп макари с шигърова жица¤. В светлината от коридора те проблясваха като странни кръгли накити и помръкнаха, когато ръката на пазача се протегна да затвори вратата отвън.
— Ти ли си, гос’дарю? — запита Корба, като се взираше в сенките.
— Какво има? — обади се Стилгар.
— Стилгар?
— И двамата сме тук. Какво има?
— Безпокои ме посещението на сдруженеца.
— Безпокои ли те? — попита Пол.
— Хората говорят, че оказваш прекалена чест на враговете си, гос’дарю.
— Друго няма, така ли? — каза Пол. — Това ли са шигъровите жици, които ти поръчах да донесеш?
Той посочи макарите в ръцете на Корба.
— Жици… О! Да, гос’дарю. Това са историите. Тук ли ще ги прегледаш?
— Вече съм ги гледал. Трябват ми за Стилгар.
— За мене ли? — изненада се Стилгар.
Изпълни го растяща обида от каприза на Пол. Истории! Преди малко бе помолил да обсъдят заедно логистичните изчисления за превземането на Забулон. Тогава им бе попречило идването на посланика. А сега — Корба с някакви си истории!
— Добре ли познаваш историята? — запита Пол, разглеждайки сенчестата фигура до себе си.
— Господарю, мога да назова по име всяка планета, на която е стъпвал народът ни в своите странствания. Знам обсега на имперските…
— Изучавал ли си някога Златния век на Земята?
— Земята? Златен век?
Стилгар бе раздразнен и озадачен. Каква беше тая прищявка да обсъждат митове от зората на човечеството? Главата му беше претъпкана с данни за Забулон и изчисления на щабните ментати: двеста и пет щурмови фрегати с тридесет легиона, резервни батальони, умиротворителни кадри, квизаратски мисионери… доставки на провизии (точните цифри бяха запечатани в паметта му) и меланж… оръжия, униформи, медали… урни за праха на загиналите… брой на специалистите-събирачи на пропагандни сведения, чиновници, счетоводители… шпиони… и шпиони за следене на шпионите…
— Донесох и пулсо-синхронната приставка, гос’дарю — колебливо подхвърли Корба. Явно бе доловил растящото напрежение между Пол и Стилгар и започваше да се тревожи.
Стилгар бавно поклати глава. Пулсо-синхронизатор? Защо Пол го караше да използва мнемонична блок-схема заедно с шигъровия проектор¤? Защо да издирва в записите специфични данни? Това беше работа за ментати! Усети, че — както винаги — не може да прогони дълбоката си подозрителност пред перспективата да работи с проектор и приставка. Апаратът винаги го изпълваше с тревога, заливаше го с потоп от данни, които умът му подреждаше по-късно, и го изненадваше с неподозирана информация.
— Сир, дойдох заради забулонските изчисления — каза Стилгар.
— Водата да им вземат на забулонските изчисления! — изруга Пол, използвайки нецензурната дума на свободните, намекваща, че съществува влага, която никой не би се унизил да докосне.
— Господарю!
— Стилгар, ти се нуждаеш спешно от чувство за равновесие, което може да ти даде само разбирането на дългосрочните последствия. Корба ти е донесъл цялата оскъдна информация, с която разполагаме, за древността, жалките трохи, останали след съсипията на бътлърианците. Започни с Чингис хан.
— Чингис… хан? Той от сардаукарите ли е бил, господарю?
— О, много преди тях. Убил е… може би четири милиона.
— Трябва да е имал страхотни оръжия, за да избие толкова народ, сир. Сигурно лазестрели или…
— Не ги е убил лично. Стил. Убивал е като мен, чрез легионите си. Има и друг император, на който искам да обърнеш внимание мимоходом — някой си Хитлер. Той е убил над шест милиона. Доста добро постижение за ония времена.
— Убил ги е… чрез легионите си ли? — запита Стилгар.
— Да.
— Не е много впечатляваща статистиката, господарю.
— Чудесно, Стил. — Пол се озърна към макарите в ръцете на Корба. Квизарът стоеше така, сякаш му се щеше да ги захвърли и да побегне. — Статистиката: според най-умерени преценки аз съм убил шестдесет и един милиарда, обезлюдил съм деветдесет планети, напълно съм смазал други петстотин. Унищожил съм поклонниците на четиридесет религии, съществуващи още от…