— Стига само да повторя думите ти пред свободните от ескорта, и ще те накълцат за храна на лешоядите — тихо изрече Алая.
— Щом е тъй, кажи им.
— Брат ми е повелител според божествените закони на мирозданието!
— Защо си хабиш приказките, като не го вярваш?
— Откъде знаеш в какво вярвам?
Побиваха я тръпки, с които даже бене-гесеритският контрол не можеше да се справи. Този гола постигаше ефект, какъвто не бе очаквала.
— Ти заповяда да разсъждавам като ментат — напомни й той.
— Никой ментат не знае в какво вярвам! — От гърдите й излетяха две дълбоки, пресекливи въздишки. — Как смееш да ни съдиш?
— Да ви съдя ли? Никого не съдя.
— Нямаш представа как сме обучени!
— И двамата сте обучени да управлявате — каза той. — У вас е насадена надменна жажда за власт. Вдъхнали са най-тънък политически усет и дълбоко разбиране на ползата от войната и ритуалите. Закони на мирозданието? Какви закони на мирозданието? Този мит броди из цялата история на човечеството. Броди! Той е призрак. Безплътен, нереален. Закон на мирозданието ли е вашият джихад?
— Ментат джабър¤ — присмехулно подхвърли Алая.
— Аз съм слуга на атреидите и говоря безпристрастно.
— Слуга ли? Ние нямаме слуги, а само последователи.
— А аз съм последовател на разума — отсече той. — Разбери го, дете, и ще…
— Не ме наричай дете! — кресна тя. Ръката й придърпа ножа от калъфа.
— Забележката е приета. — Той я погледна, усмихна се и пак насочи вниманието си към управлението на топтера. Сега под тях се различаваше величавата скална структура на атреидския Заслон, надвиснал над северните предградия на Аракийн. — Ти си прастара същност, обвита в плът, която едва е отминала детската възраст. И плътта е смутена от разцъфващата женственост.
— Чудя се защо ли те слушам — изръмжа тя, ала отпусна кристалния нож в калъфа и избърса влажната си длан в робата. Избилата пот дразнеше племенното й чувство за пестеливост. Какво разхищение на телесна влага!
— Слушаш, защото знаеш, че съм предан на брат ти — отвърна той. — Постъпките ми са ясни и лесно разбираеми.
— Нищо в теб не е ясно и разбираемо. Ти си най-сложното същество, което съм виждала. Откъде да знам с какво са те натъпкали тлейлаксианците?
— По грешка или нарочно, но са ми оставили свободата да се самоизграждам.
— Прикриваш се със зенсунски притчи — продължи тя, — Мъдрецът се самоизгражда, глупакът живее само за да умре. — Гласът й бе натежал от пародийно подражание. — И това ми било последовател на разума!
— Хората не могат да различат средството от просвещението — отвърна той.
— Говориш със загадки!
— Говоря на онзи, който може да схване.
— Всичко ще кажа на Пол.
— Той и без това е чувал почти всичко.
Обзе я непреодолимо любопитство.
— И как тъй си още жив… и на свобода? Какво ти каза Пол?
— Разсмя се, И каза: „Хората не искат император-счетоводител; трябва им господар, които да ги опазва от промените.“ Но се съгласи, че разпадането на империята се очертава от само себе си.
— Защо е казал подобно нещо?
— Защото го убедих, че разбирам проблема му и ще му помогна.
— Какво толкова си казал, та да го убедиш?
Той безмълвно наклони топтера по вятъра, за да се приземи до стражевите сгради върху покрива на Заслона.
— Настоявам да чуя какво си казал!
— Не ми се вярва да го преглътнеш спокойно.
— Сама ще преценя! Заповядвам ти да отговориш незабавно!
— Позволи ми първо да кацна.
И без да дочака отговор, той зави покрай склона, коригира подемната сила на крилата и леко спусна машината на ярко оранжевата писта върху покрива.
— Сега — каза Алая. — Говори.
— Казах му, че да търпиш сам себе си е може би най-тежката работа във вселената.
Тя тръсна глава.
— Това е… това е…
— Горчив хап — каза той, гледайки как стражите тичат по покрива, за да заемат позицията на ескорта.
— Горчиви глупости!
— И най-великият пфалцграф, и най-жалкият крепостник се сблъскват с този проблем. Не можеш да наемеш ментат или някакъв друг мъдрец да го реши вместо теб. Нито следствие, нито свидетели ще помогнат да откриеш отговора. Никакъв слуга — или последовател — не ще превърже раната. Човек я превързва сам или продължава да кърви пред очите на всички.