Тя рязко му обърна гръб и в същия миг осъзна колко недвусмислено е издала чувствата си. Дори без силата на лъстив глас и вещерски заблуди, той бе бръкнал отново в душата й. Как го постигаше?
— Какво го посъветва да стори? — пошепна тя.
— Казах му да съди и да налага ред.
Алая се загледа към стражата и неволно забеляза колко търпеливо… колко дисциплинирано чакат бойците.
— Да раздава правосъдие — промърмори тя.
— Не това! — отсече голата. — Посъветвах го да съди, без да се ръководи само от принципи, може би…
— Тоест?
— Да пази приятелите си и да смазва враговете.
— Значи да съди несправедливо.
— Що е справедливост? Две сили се сблъскват. Всяка от тях може да се окаже права за себе си. И тогава императорът налага ред със своите заповеди. Той не може да предотврати сблъсъците — той просто ги решава.
— Как?
— По най-простия начин — отсъжда.
— Като пази приятелите си и смазва враговете.
— Не е ли това стабилност? Хората искат ред, един или друг, но ред. Те седят в затвора на глада и виждат, че войната е станала спорт за богатите. Тия изтънчени забавления са опасни. Те рушат реда.
Алая отново обърна лице към него.
— Ще кажа на Пол, че си прекалено опасен и трябва да бъдеш унищожен.
— Вече препоръчах това решение.
— Точно затова си опасен — изрече тя с грижливо подбрани думи. — Издигнал си се над страстите.
— Опасен съм, но не затова.
Преди Алая да помръдне, той се протегна, повдигна брадичката й с пръсти и впи устни в нейните.
Целувката бе нежна, кратка. Той се отдръпна и Алая се втренчи в него, потресена от мимолетно зърнатите ухилени физиономии на пазачите, които продължаваха да стоят изпънати около топтера.
Тя докосна устните си с пръст. Целувката носеше нещо толкова познато. Устните му бяха плът от бъдещето, което бе видяла по някаква странична пътечка на ясновидството. С разтуптяно сърце, тя промълви:
— Би трябвало да те одера жив.
— Защото съм опасен ли?
— Защото си позволяваш твърде много!
— Нищо не си позволявам. И нищо не вземам, преди да ми го предложат. Радвай се, че не взех всичко, което предлагаш. — Той отвори вратата и скочи навън. — Ела. Прекалено дълго се шляхме заради тая глупава задача.
С широка крачка голата се отправи към входа на купола край пистата. Алая скочи от кабината и като подтичваше, побърза да се изравни с него.
— Ще му кажа какви ги дрънкаш и какво си позволяваш — закани се тя.
— Добре. — Голата отвори вратата и се отдръпна настрани.
— Той ще нареди да те екзекутират — заяви Алая, влизайки в купола.
— Защо? Защото си позволих целувката, която желаех?
Той влезе след нея и движението му я застави да отстъпи назад. Вратата хлопна зад гърба му.
— Целувката, която си желал! — тя се задъха от възмущение.
— Добре де, Алая. Да речем, че ти си я пожелала.
Той се запъти покрай нея към антигравитационната шахта. Това движение сякаш я тласна към върховно избистряне на съзнанието — тя осъзна безпределната му откровеност. Целувката, която пожелах, помисли Алая. Вярно.
— Най-опасна е твоята искреност — каза тя, вървейки подир него.
— Завръщаш се към пътеките на мъдростта — отвърна той, без да забавя крачка. — Дори ментат не би го изложил по-прямо. И тъй, какво видя в пустинята?
Тя сграбчи ръката му и го застави да спре. Ето че пак бе успял — чрез изненада бе изострил съзнанието й до краен предел.
— Не мога да си го обясня, но непрестанно мисля за лицетанцьорите. Защо ли?
— Точно затова брат ти искаше да отидеш в пустинята — кимна той. — Кажи му за тази натрапчива мисъл.
— Но защо? — Тя тръсна глава, — Защо лицетанцьори?
— Там лежи мъртва млада жена — каза той. — А може би няма вест за изчезнала млада жена от племето на свободните.
11.
Мисля си каква радост е да живееш и се питам дали някога ще се гмурна навътре, към корена на тази плът, за да се опозная такъв, какъвто съм бил. Коренът не е изчезнал. Дали мога да го открия с някаква своя постъпка — това е спотаено в плетеницата на бъдещето. Но всички човешки дела са на мое разположение. Всяка моя постъпка може да го постигне.
Както лежеше — обгърнат от натрапчивата миризма на подправка, вперил взор към съзнанието си в пророчески транс — Пол видя луната да се превръща в издължена сфера. Тя подскачаше и се кривеше със съскане — страшно съскане на звезда, гаснеща в необятно море — надолу… надолу… надолу… като топка, подхвърлена от дете.
И изчезна.