— Не съм чула нито думица за това, а бях сред доверениците на баща ми — усъмни се Ирулан.
— Ах, в онзи момент баща ви беше вече победен, а само няколко часа по-късно вие бяхте продадена на новия император — каза Едрик.
— Така ли е станало наистина? — запита тя.
С вбесяващо самодоволна физиономия Едрик продължи:
— Да предположим, че знаейки изключителното значение на бързината, нашият мъдър сардаукарски командир е отпратил незабавно съхранената плът на Айдахо при тлейлаксианците. Да допуснем още, че командирът и неговите бойци са загинали, преди да доставят тази информация на баща ви… който и без това не би имал полза от нея. В такъв случай остава голият факт — парчето плът, изпратено на Бене Тлейлакс. Естествено, имало е само един начин за превозването му — на борда на хайлайнер¤. А ние от Сдружението научаваме за всеки пренасян товар. Щом сме узнали за него, не би ли било извънредно мъдро от наша страна да закупим този гола като достоен за императора дар?
— Значи сте го сторили — промълви Ирулан.
— Сторихме го, както личи от думите на словоохотливия ни приятел — потвърди Сцитал, който си бе възвърнал предишния шишкав облик.
— Как е обработена психиката на Айдахо? — запита Ирулан.
— Айдахо ли? — Едрик се обърна към тлейлаксианеца. — Случайно да си чувал за някой си Айдахо, Сцитал?
— Продадохме ви същество на име Хейт — отвърна Сцитал.
— А, да… Хейт — потвърди Едрик. — И защо ни го продадохте?
— Защото някога си създадохме собствен квизац хадерах — поясни Сцитал.
Светата майка рязко вдигна старческата си глава и се втренчи в него.
— Не сте ни го казвали! — обвинително възкликна тя.
— Не сте ни питали — отговори Сцитал.
— Как обезвредихте вашия квизац хадерах? — запита Ирулан.
— Същество, което цял живот е изграждало една определена представа за своята същина, би предпочело да умре, отколкото да се превърне в противоположност на тази представа.
— Не разбирам — измънка Едрик.
— Самоубил се е — изръмжа светата майка.
— Вниквай в словата ми, света майко — предупреди я Сцитал с интонация, която казваше: ти не си сексуална играчка, никога не си била сексуална играчка и не можеш да бъдеш сексуална играчка.
Изчака я да осъзнае подчертаната простащина. Тя не биваше да се заблуждава относно намеренията му. Осъзнаването трябваше да си пробие път през гнева и да прерасне в ясно разбиране, че тлейлаксианецът в никакъв случай не би могъл да подхвърли подобно обвинение, тъй като отлично познаваше какви са изискванията на Сестринството спрямо продължаването на рода. В думите му обаче се криеше улична ругатня, съвършено недопустима за един тлейлаксианец.
Преминавайки набързо към успокоителното наклонение на езика мирабхаса, Едрик се опита да замаже положението.
— Сцитал, ти казваше, че ни продавате Хейт, защото споделяте нашето мнение за употребата му.
— Едрик, ще мълчиш, докато не ти дам разрешение да говориш — сряза го Сцитал.
И тъй като пратеникът на Сдружението се опита да възрази, светата майка кресна:
— Затваряй си устата, Едрик!
Ръкомахайки гневно, пратеникът се отдръпна към дъното на цистерната.
— Собствените ни мимолетни емоции нямат нищо общо с решението на задачата — каза Сцитал. — Те замъгляват разума, защото единственото съществено чувство е дълбокият страх, който ни събира за тази среща.
— Разбираме — отвърна Ирулан, хвърляйки бърз поглед към светата майка.
— Трябва да видите опасните ограничения на нашата защита — продължаваше Сцитал. — Дори и случаят не ще помогне на оракула да види онова, което не разбира.
— Коварен си, Сцитал — каза Ирулан.
Не бива да се досети докъде стига коварството, помисли Сцитал. Щом всичко свърши, ще притежаваме квизац хадерах, когото ще можем да управляваме. А тези тук ще останат с празни ръце.
— Какъв бе произходът на вашия квизац хадерах? — запита светата майка.
— Черпихме дълбоко от чисти същини — отговори Сцитал. — Чисто добро и чисто зло. Един съвършен злодей, който се наслаждава само когато сее болка и ужас, може да бъде твърде поучителна гледка.
— Да не би вие да сте сътворили стария барон Харконен, дядото на императора? — запита Ирулан.
— Не — каза Сцитал. — Но природата често ражда създания, които не отстъпват на нашите по кръвожадност. Ние просто ги произвеждаме там, където ще можем да ги изследваме.