— Какво правиш?
— Търся в база данните големи океански въшки. Искам да видя дали ще намерим някакви праисторически морски фосили, които да приличат на вкаменелостите в метеорита на НАСА. — Той зареди страница с надпис:
ПРОЕКТ DIVERSITAS3
Докато търсеше в менютата, Толанд продължаваше да обяснява:
— „Диверситас“ по същество представлява постоянно актуализиращ се показалец на океански биоданни. Когато открият нов океански вид или фосил, морските биолози могат да надуят свирката и да споделят находката си, като качат данни и снимки в централна база данни. Тъй като ежеседмично се откриват страшно много данни, това наистина е единственият начин за актуализация на проучванията.
Рейчъл внимателно наблюдаваше какво прави Толанд.
— Значи сега влизаш в интернет, така ли?
— Не. В морето достъпът до интернет не е сигурен. Съхраняваме всички тези данни в огромна система от оптични устройства в съседното помещение. Всеки път щом хвърлим котва в пристанище, влизаме в проект „Диверситас“ и актуализираме нашата база данни с последните находки. Така имаме достъп до информацията в морето без интернет връзка и данните ни никога не са остарели с повече от месец-два. — Океанологът се подсмихна и въведе няколко ключови думи. — Нашата база данни е огромна — продължи обясненията си той. — Над десет терабайта описания и снимки. Тук има информация, която не е виждал никой — и никой никога няма да види. Океанските видове просто са прекалено много. — Толанд натисна бутон за търсене. — Добре, да видим дали някой е виждал океански фосил, подобен на нашата космическа буболечка.
След няколко секунди екранът се промени и показа четири резултата. Толанд един по един кликна всеки от тях и разгледа снимките. Изобщо не приличаха на фосилите от метеорита. Той се намръщи.
— Хайде да опитаме нещо друго. — Океанологът изтри „фосил“ от ключовите думи и пак натисна бутона. — Ще търсим сред всички живи видове. Може да намерим жив потомък, който притежава някои физиологични особености на фосила от Милн.
Екранът се промени.
Толанд пак се намръщи. Компютърът беше открил стотици резултати. Той помълча, като гладеше наболата си брада.
— Добре, това е прекалено много. Ще уточним търсенето.
Отвори менюто и маркира „среда“. Списъкът с възможностите изглеждаше безкраен: приливна зона, блато, лагуна, риф, океански скали, серни отвори. Той се спусна надолу и избра опция, която гласеше: ОКЕАНСКИ ПАДИНИ.
„Хитро“ — помисли си Рейчъл. Толанд ограничаваше търсенето до видове, обитаващи среда, в която евентуално можеха да се образуват хондрули. Екранът се промени. Този път Толанд се усмихна.
— Страхотно. Само три резултата.
Рейчъл се вторачи в първото име от списъка.
Океанологът кликна резултата. Появи се снимка — същество, което приличаше на огромен подковообразен рак без опашка.
— Не е това — каза той и се върна на предишната страница.
Рейчъл погледна втория резултат. Скаридус Грозниус от Адус. Тя се смути.
— Що за име е това?
Толанд се подсмихна.
— Това е нов вид, който още не е класифициран. Човекът, който го е открил, има чувство за хумор. Предложил е Скаридус Грозниус за официална таксономична класификация. — Ученият отвори снимката. Появи се невероятно грозно скаридообразно същество с мустачки и флуоресциращи розови антенки.
— Подходящо име — отбеляза той. — Но не е нашата космическа буболечка. — Толанд се върна в показалеца. — Последното предложение е… — Океанологът кликна третия резултат, — Bathynomus gyganteus. — прочете той, когато текстът се появи. Снимката се зареди. Пълноцветна. В близък план.
Рейчъл се сепна.
— Боже мой! — От съществото, което я зяпаше от екрана, я побиха тръпки.
Толанд дълбоко си пое дъх.
— По дяволите! Тоя приятел ми изглежда познат.
Младата жена безмълвно кимна. Bathynomus gyganteus. Съществото напомняше на гигантска плуваща въшка. Много приличаше на фосилния вид в скалата на НАСА.
— Има някои дребни разлики — каза Толанд, като прегледа приложените анатомични схеми. — Но буболечката е почти същата. Особено като се има предвид, че е еволюирала в продължение на сто и деветдесет милиона години.
„Почти същата е, да — помисли си Рейчъл. — За съжаление“.
Океанологът прочете описанието на екрана:
— „Въпреки че е един от най-старите видове в океана, редкият и наскоро класифициран вид Bathynomus gyganteus е дълбокоморски изопод, напомнящ голяма мокрица. Достигащ дължина около половин метър, този вид се характеризира с хитинов екзоскелет, разчленен на глава, гръдна част и корем. Видът притежава чифтове крайници, антени и съставни очи като на сухоземните насекоми. Този придънен обитател няма известни врагове и живее в морска среда, доскоро смятана за необитаема“. — Толанд вдигна очи. — Което обяснява липсата на други фосили в образеца!