— Какво има да вярвам в тях? Те съществуват, това е ясно. Чичо Саша ми е разправял. А за магове не съм чувал нищо.
— Сухия, между другото, при цялото ми уважение към него, сигурно също не знае всичко на света. А може просто да не е искал да те плаши. Накратко, ако не искаш да слушаш — върви по дяволите!
— Добре де, разказвай, Женя. Интересно е все пак. Макар че звучи като… — Артьом се усмихна.
— Значи така… Те там нощували при огъня. Нали знаеш, на „Сухаревска“ няма постоянно живеещи. Така че пътуващите търговци от други станции спират там да нощуват, защото властите на Ханза ги пъдят от „Проспект на мира“ след отбой. Там се навърта и всякаква сган: шарлатани, крадци — досаждат на търговците. На станцията нощуват и разни странници, преди да тръгнат на юг. В тунела след „Сухаревска“ започва някакъв кошмар. Уж там не живее никой — няма нито мутанти, нито плъхове, и все пак хората, които се опитват да преминат оттам, често изчезват. Направо си изчезват — безследно. Следващата станция след „Сухаревска“ е „Тургеневска“. Тя граничи с Червената линия: там имаше преход към „Чистите езера“, която червените я преименуваха обратно на „Кировска“ — разправят, че имало такъв комуняга някога… Та червените се изплашили да живеят в съседство с такава станция и затрупали прехода. И сега „Тургеневска“ си стои пуста. Изоставена. Така че тунелът оттам до най-близката станция с човешко присъствие, „Сухаревска“, е дълъг… И в него хората изчезват. Ако тръгнат сами — почти със сигурност не преминават. А керваните с повече от десет души си минават. И казват: всичко си е наред, тунелът е съвсем нормален, чист, спокоен, пуст, няма и разклонения, като че ли няма къде да се изчезне… Няма жива душа, не се чува никакво шумолене, не се виждат никакви твари… На следващия ден някой чува приказките колко чисто и уютно е там, плюе на суеверията, тръгва през тунела и край: сякаш пропада вдън земя. Имало е човек, няма човек.
— Разказваше нещо за някакъв маг — напомни му тихо Артьом.
— Сега ще стигна и до мага, чакай малко — обеща Женя. — Та хората ги е страх да ходят из този тунел на юг сами. И си търсят компания на „Сухаревска“, за да преминат заедно. А когато няма панаир, народът е малко и понякога се налага да се чака с дни, за да се съберат достатъчно хора, че да може да се тръгне. Защото колкото по-голяма е групата, толкова по-безопасно е. Льоха казва, че там понякога могат да се срещнат доста интересни хора. Разбира се, има и достатъчно измет, трябва да умееш да ги различаваш. Но се случва да ти провърви — и тогава на такива истории се наслушваш… накратко, Льоха срещнал там маг. Не какъвто си мислиш, не някакъв плешив Хотабич11 от вълшебната лампа…
— Хотабич е джин, а не маг — поправи го предпазливо Артьом, но Женя игнорира забележката му и продължи:
— Човекът е окултист. Посветил е половината си живот на изучаване на всякаква мистична литература. Особено много говорел на Льоха за някакъв Кастанеда… Та този човек изглежда чете мисли, вижда в бъдещето, намира предмети, знае предварително за опасностите. Разправя, че вижда духове. Можеш ли да си представиш, той дори… — Льоха направи артистична пауза — … пътешества из метрото без оръжие! Тоест изобщо без оръжие. Само със сгъваемо ножче, за да си реже продуктите, и с пластмасова тояга. Та така! Той казал, че и тези, които отглеждат мухоморки, и тези, които ги дъвчат, са безумци. И това нещо изобщо не е такова, каквото си го мислим. И тези мухоморки всъщност не са никакви мухоморки. В Централна Русия никога не са расли такива мухоморки. Между другото, на мен веднъж ми попадна един справочник за гъби и там наистина нямаше нито дума за тези мухоморки. Нямаше дори нещо подобно на тях… Тези, които ги ядат и си мислят, че това е просто обикновен халюциноген и само ще погледат малко видения, много се лъжат, така е казал онзи маг. И ако тези мухоморки се приготвят по по-различен начин, с тяхна помощ можеш да изпаднеш в състояние, в което си способен да управляваш събитията в реалността от света на тези мухоморки, в който попадаш.
— Точно този твой маг е абсолютен наркоман! — заяви убедено Артьом. — Знаеш, че много от нас тук се глезят с мухоморките по малко, за разтоварване, но никой не се е дрогирал чак до такава степен. Този човек се е пристрастил, сто процента. Сигурно не му е останало да живее много. Слушай, чичо Саша ми разказа една история… На някаква станция, вече не помня коя, някакъв непознат старец се залепил за него и започнал да му разправя, че е могъщ екстрасенс и води непрекъсната битка срещу също такива могъщи екстрасенси и извънземни, само че лоши. И че те вече почти са го победили и може да не доживее до края на деня — всичките му сили отиват в битката. А станцията някаква такава като „Сухаревска“ — малка гаричка, огньове и хората седят около тях, по-близо до центъра на платформата, по-далеч от тунела, за да могат да се наспят и на другия ден — отново на път. Та минават покрай чичо Саша и стареца трима души и старецът прошепва със страх: „Ето, виждаш ли, този по средата е един от главните зли екстрасенси, адепт на мрака. А двамата до него са извънземни. Те му помагат. А главатарят им живее в най-дълбоката точка на метрото.“ Даже някакво име си имал, чичо Саша ми го каза. Завършва на „ски“. Старецът казал още: „Не се приближават към мен, защото съм с теб. Не искат обикновените хора да узнаят за битката ни. Но в момента ме атакуват енергетично, а аз се отбранявам с щит. Още имам сили да воювам!“ На теб сега ти е смешно, но на чичо Саша не му е било много смешно. Представи си: забравено от Бога кътче на метрото, какво ли не може да се случи там… Разбира се, звучи като бълнуване, но все пак… И ето, макар чичо Саша да си повтарял, че това е просто един болен човек, започнало да му се струва, че онзи, който вървял по средата, с двамата извънземни до себе си, го гледа някак лошо, а очите му проблясват…
11
Хотабич — джин от приказната повест „Старецът Хотабич“ (1938 г.) на Лазар Лагин. — Бел.прев.