Между пустинята и живота
Николай Райнов
В света бе - и светът чрез Него стана.
Но светът Го не позна;
Между свои дойдe.
А своите Го не приеха.
Благовестие според Иоканаана,
1:10-11
Вие сте синове на закон.
И затова сте Плът.
А Аз съм Син на Любов.
И затова съм Дух.
Рихард Вагнер:
„Йесус от Назарет ", II действие
В потайна самота и вътрешно мълчание води Бог душата, кога желае да й
говори насаме. Искате ли да кажете нещо Богу, трябва да мълчите.
Михуел де Молинос:
“Дyxoвен водач", 1:129, 132
В онова тъмно време, когато над града и вселената царуваше Октавианус Августус1, назван Справедливи, в малък градец на Гелил ха Гойим2, по име Назарет, се роди дете, чиито деяния и смърт мнозина благочестивци възхвалиха.
Не ще повтарям и аз словата на техните хвалби, защото Син Божи надминава всяка хвалба, изречена от устни на смъртен.
Разказвам живота, деянията и смъртта на Сина Божи тъй, както малцина са спазили в правдив спомен - тъй, както е било.
Защото моята вьрховна почит пред Човека Иешу бар Иосеф ме кара да изрека цялата истина за Оногова, който живя и умря за истината.
I
...Toй се poди през тъмна зимна нощ, далеч от хората, които посрещат царско раждане: в залутан планински градец се роди Син Божи.
Не пяха ангели в нощта на неговото раждане. Не дойдоха влъхви от далечни страни да му се поклонят, нито пастири накитиха с цветни венци хижата, дето се бе родил сетният бог. Защото никой не знаеше, че се ражда Син Божи.
Черно и студено бе небето в нощта, кога се той раждаше. С костеливи пръсти стискаше побеснял мрак небето - и остър мрак висеше над Назарет през крайните дни на зимата.
Лед бе вкочанил камъните на малката къщица, дето се раждаше последният цар на Израеля. И мрак витаеше над хижата, а леден вятър хленчеше край стените - като просяк, комуто не отварят вратата.
Мрак висеше над малката къщица на Иосефа дърводелец3. През тясното прозорче надничаше мъждива светлина - червена несигурна светлина от малко светилниче. То пилееше като болно око в мрачините на плахия градец несмели лъчи.
А вътре в свитата хижа от глинени плинти и пясъчник - се раждаше човек.
II
Пророци бяха предричали дълги години раждането на дете4, което в дни на вечен мир ще води лъвоветe, a те - ослепели npeд взора му - кротко ще го следват.
И мълвяха големите папируси на пророците, че това дете ще стане цар на Бене Израеля5 - и спасител на света го бяха назвали книжниците на Избрания народ6. А желязната реч на наби Иешайаху7 му предричаше раждане в ясли, зовеше влъхви, царе и съдници да му се поклонят - и молеше Вечния да прати своята едра звезда, за да ги доведе до пещерата. Защото не знаеха пророците, че Обещаният ще се роди незнайно в залутан градец. Тържество чакаха те, че лъжа бе забулила техния мрачен поглед, та суетни останаха словата на тази скъдна надежда.
Не можеше цар да се роди вече, защото властта на Рома тегнеше над цял свят и Железните орли избиваха вредом потомците на вси царски колена. Не смееше спасител да навести вселената, защото човек човека не може да изкупи - и самин Бог не би позволил това: чут ли е - да страда друг за людски грехове? Не можеше миротворец да поведе лъвовете, защото животът е бран, а светът - бранно поле.
И онзи, който идеше, не носеше на света мир, но - меч8.
...Лъжа бяха словата на пророците.
И затова никой не позна, че в тази студена нощ се ражда Мешиах. Хората спяха, забравили вси свети предричания, защото знаеха, че ще ги разбуди внезапно незнайна светлина, щом Вечният роди своя Син.
А Син Божи се роди - и ничий сън не биде потревожен от звезди, личби и видения. Малкото дете не смути съня на земните царе. Та никой не разбра, че през нощта се е родил Обещаният.
Ill
...А там, в тъмния кът, дето сбраните сродници ожидаха да умре отслабналата родилка - по стената пълзеше в счупени чърти едрата сянка на Иосефа, обърнат с гръб към тях. И тази сянка играеше по стената - сгърчена, тъмна, надвиснала. А в сянката се трупаха сродници, наведени безпомощно над младата Мириам10, която охкаше и чакаше своя час.
Като лице на убиец бе бледо лицето й. Слабо бе това лице - с посинели устни, с впаднали ланити, с безумен поглед в големите очи, засенчени от мрак и приближила смърт.
И - отеднаж се разнесе в полумрака остър писък, сякаш убиваха някого. Родилката отпусна ръце.