А в мечтите за жезъла на Мешиах се преливаше надежда за края на Рома - и денят, кога ще излезе Обещаният, трябваше да донесе смърт на студените железни орли.
Ала образът на Чакания бе неясен за Иешу.
И той питаше коена:
- Чий син ще бъде Мешиах?
А коенът отговаряше: - Син Давидов.
— Но в кое време трябва да се роди?
— Не знае никой това - отговаряше коенът.
— Цар ли ще бъде Той? Голям цар ли ще бъде?
-Да - отговаряше старецът, - Той ще бъде голям цар.
Ала Бене Израел нямаше царе - и ученикът не разбираше в кой град и чий дом трябва да се роди Мешиах, защото нямаше дворец за Него.
И Иешу запитваше:
— А тука ли ще царува Той? Не ще ли ни изведе като Моше от земята на робството, за да ни пресели в Обетована земя?
— Не - отвръщаше коенът, - Той ще царува тука, защото Обетована земя е земята, в която живеем!
Момчето не разбираше. Проста, жестока и неправедна му се виждаше тази земя, за да царува в нея Справедливецът. Не бе това Земя обетована! Земя на проклетия бе тая земя: та как ще царува в нея Мешиах!...
— А нов закон ще ни даде ли? - питаше то. - И ще ли ни научи да станем други?
— Да - мълвеше коенът, - Той ще донесе нов закон, защото друго ще бъде Неговото царство - и ние ще трябва инак да живеем. Да, Той ще даде нов закон!
...А в седмия ден, наречен шабат, сред синагогата се възправяха непознати книжници да тълкуват словата на свещените книги. И всички мисли се кръжеха около образа на Бъдещия.
И Той се явяваше в бедните мечти на това далечно градче като всемощен Цар, всезнаещ Първосвещеник, всеправеден Съдник. Ала не даваше чъртите на лицето Му - и никой не казваше по що ще познае светът, че Той е Чаканият.
Те всички повтаряха като молепсани от свещена лудост загадъчните слова на четирмата големи пророци и на дванадесеттех малки - а в тях влагаха само неуките обяснения на своя слаб ум.
И образът на Обещания се менеше в ума на момчето, защото всеки даваше нови чърти, та всеки ден образът ставаше друг.
И Иешу разбра, че за Мешиах никой не знае нищо. Та дори словата на пророците говореха за трепетна надежда, за болка на душата, за вечен и неугасим копнеж, но не за жив човек.
...И понякога Иешу се запитваше - и сам се боеше от този въпрос: „Не ще ли бъде страшно, ако Той дойде - и никой Го не познае, че тъкмо Той е Обещаният?“
XIV
„Той трябва да не прилича на никого от хората.
Но - кой ще бъде Той - толкова различен? И ще ли Го познаят още от дете?
...Самин Давид, пред векове живял, е крил в сърцето си грехове на човек и съблазни на крехка плът.
А Обещаният трябва да бъде потомък Давидов.
Но не беше ли Давид като всички хора? Не уби ли той Урия38, за да обладае жена му? Не ля ли цял живот кръв като вси вожди? И сам Йехова не му ли възбрани да Му дигне храм, защото ръцете му били кървави и сластни?
А какъв би бил Давидовият потомец?”
Не - никой не знаеше.
...И кога Иешу запитваше коена, той виждаше сбрани мълчаливо устни - и срещаше поглед, който не изразява нищо.
Не - никой нищо не знаеше. И никой нищо не можеше каза.
А само тази мисъл пърхаше в ума на юношата - мисълта за Сина Божи. И той вредом диреше тази мисъл.
Вечер, преди семейството да се сбере на вечеря, Иосеф дърводелецът захвърляше своите сечива, махаше прашната престилка и отиваше да се измие. И по-големите братя на Иешу го следваха. А Иешу правеше това, що правят те. Но когато закрепна мисълта му, дребните случки на дневния живот почнаха да браздят неговия ум - и той се запитваше що правят братята и баща му. И видя ясно: те се не миеха за чистота, защото се миеха небрежно и набързо.
А кога запита майка си, тя му каза, че това е предписано от Моше Законника - и трябва да се пази.
Отдавна бе това: тогава Иешу бе още дете. А отпосле много се бе натрупало в паметта му от живота на околните. И всичко това му се виждаше излишно, безполезно, лишено от смисъл.
„...Ако Той дойде, ще ли спази тези мъртви останки от стар закон?
Не! Той не ще запази нищо, защото простата повеля не спасява. И онзи, който изпълни целия закон, ще умре еднакво окаяник. Защото чистотата на дух не иде от спазване писан закон: това не е било никога.
И цял народ сляпо тачи десет заповеди - а живее в грях!...
Защо е това?
Не! Той ще махне закона, кога дойде, защото животът минава в миене, жъртви, четене свитъци, спорове по свещените стихове, падане на колене и молитвен шъпот.
Живот ли е това?
Не, не! Не е живот!
Животът трябва да стане друг!“
XV
А в деня шабат законът не даваше да се работи. И тогава Иосеф дърводелецът още отвечер прибираше сечивата си, нареждаше ги по дългия кедров стан, а дъщерите му измитаха стаята.