Не можа ли Бог друго да присъди на Своя син? Ти ще умреш неразбран от тях - и някой друг отпосле ще измисли хубава като небето лъжа за Сина Божи, а те ще му повярват. Той ще разкаже, че Иешу бар Иосеф е бил хубавец и роден от царски потомци, умрял за изкупление на другите и проповядвал кротка, смирена и благородна мъдрост.
И хората ще вярват този измислен Син Божи, а тебе ще забравят съвсем, защото онзи, що е оковал тази приказка, не те е никога виждал. Не чуваш ли? Още отсега те почнаха да говорят за тебе с думите на древни пророци!
В словата на Иешайаху намериха прорицателство за тебе лъстивите езици на твоите апостоли. Защото беловласият бе рекъл някога: „Самин Господ ще ви покаже личба: ето, девица син ще роди...!" И те размислиха, па казаха: „Нима това не приляга за него? И нима той се не роди от Мириам, преди Иосеф да я бе познал на брачно легло? Та това е тъкмо пророчество за него!" Тъй рекоха те, тези лъжци.
И ето: лъжа подир лъжа излиза - и лъжа върху лъжа се трупа. Нима върху измама трябва да бъде оградено Царство Божие? Не върху лъжа! Не върху лъжа!
Не чуваш ли ги, че говорят още: „Дух Господен осени утробата на девицата - и тя зачена, та роди Сина Божи"? И те мислят, че Син Божи трябва да се роди от девица, за да бъде непорочно неговото зачеване. Но може ли дух утроба да осени? И има ли зачеване порочно, за да има и - непорочно? Не, не: с лъжа и хула се не слави Бог, ни Божи Син!
А време ще мине и хората ще забравят що е проповядвал Син Божи. Словата на твоето учение ще бъдат слова изгубени. Та ще оплетат неуки книжници басня за твоя живот и сказание за твоята смърт. Тъпа басня и нефело сказание ще бъде тази басня и това сказание - сладък спомен за мъки, лакома утеха в дни на горчивина, пасхална овца за вси отчаяни с изгладнял търбух.
И на хилавите, които животът е премазал, тлъсти жреци ще сочат небето и ще казват с умиление: „Той пак ще се върне!" - Дали? О, който е видял еднаж земята, втори път не иде! А добре им е - да дойде втори път Син Божи: отново да се свадят рибари и блудници кой да седне отдясно на престола му!
И тe, морни от живот, несвикнали на страдание, горди със своите добродетели, измислени от тях самите - ще понечат да царуват върху златни престоли и сандали с бисер ще поискат техните напукани стъпала, а сластните им очи ще сънуват невинни девици - и дълбоко стаеният грях ще възмечтае небесни бракове!
Дотам ще доведе хората лъжата на твоето дело - и речта на твоята измамна проповед!"
Тъй каза на Човека душата му.
И тогава Човекът излезе от бездната на горестта, в която бе потънал, възправи се, отърси от очите си зловещия сън и каза бодро на себе си:
„Зла мора Ме бе оборила и тежка скръб бе оковала Моите членове. На зъл час Ме намери наистина Моята беда: не издържах и бездна на горест Ме погълна. Тежко е да се бори човек със себе си. И несносно е - да се цепи на две. Най-мъчно се живее в буря. Чий глас Ме зовеше, хулеше, кълнеше и осъждаше преди малко? Гласът на бурята говореше Мене. Наистина, тежък бе този глас - и мрачно звънтяха към Мене хулите му. Но сега се отново разведри пред Мене - и тежката мора се дигна, както се дига надморска мъгла сутрин."
Но в Моята присъда над света кипи страст. Страст на мъченик говори в тази присъда и човек би трябвало да бъде справедлив до жестокост и строг до самоизтезание, за да разбере словата на Моята присъда.
Ако срещна човек, готов да понесе на себе си бремето на тази присъда, бих му казал: „Твоя съдба трябва да стане Моята истина, за да се сроди с нея душата ти и докрай да я изживееш!" Но кой е този човек? Някога рекох на едного: „Продай всичко, що имаш, раздай на нищи златото - и тръгни след Мене!" Ако човекът не пожела да се лиши от златото си, би ли дръзнал да се лиши от самия себе си? Би - ли дръзнал да стане враг на самата си душа? О, кой е този човек?!
Ще му кажа: „Нямаш още мъжество за Моите истини, а Моята проповед би сломила крехката хижа на душата ти. Като буря лети Моето слово и за едни е мълния, за други - меч, а за малцина - церовита билка. Нови очи ти трябват, за да видиш потайните дължини, които сочи Моята реч. Но Аз не съм знахар и не лекувам късогледи!Разпори по-добре с меч черепа си, ако искаш да прогледнеш!" Тъй ще му кажа.
Наистина не е Моя участ да церя безоки. Ала хората, които е докоснала Моята реч, искат от Мене нови очи, а не - нови кръгозори. Обгледах ги до един: неми истини са се крили дълго в душата им, без да намерят уста и реч. Но кой им би дал уста и реч? Нима уста и реч се дават?