Силвиус Енеус Хуза. Разбираме. Разбираме. Но и Херодес разбира. И Понтиус разбира. Подвежда се пред съда човек, чиято вина пред ромската власт не е доказана с нищо. Думите, що чуваме в този дом, са мисли на известни хора. Те не са образ на нещо станало. Да имаше поне случай на опит за метеж, в който е бил замесен Назарянинът дори като втор виновник, можеше да го изправи всеки в преториума. Но сега. Не. Вие не сте прави. Вашият бог - ако думите ви са воля на този бог - служи на честолюбие, а не - на правда. Аз допускам, Каифас, че този младеж ти е личен враг. Рома не отплаща на лични врагове. Законите не са рязани на плоча за лична мъст. Правото крепи Рома. Ако ти за мъст желаеш кръвта на кого да е. Рома ще те обвини. Знам: вашият закон заповядва за око да се вади око и зъб за зъб да се кърти. Таблиците на Вечния град222 не осветяват отмъщението. В това ние се различаваме от вас. И аз намирам, че нашите студени таблици са по-милосърдни от вашето устно предание, защото в тях има право. Право няма там, дето има жестокост.
Иосеф бен Кайафа. Мъстта е право. Мъстта е свещена, както е свещена почитта към баща и майка. Един е осветил и мъст, и почит. Но - не говори мъст през устата ми. Боя се, че ще погине цял народ край него: затова искам смъртта му, тъкмо това ще кажа на прокуратора. Той влече към гибел народа ни, защото го зове към незачитане на всяка власт. Когато му показаха динария, той рече: „Цезаровото дайте цезару223, а Божото - Богу!" Той каза с това, че цезаровата власт не иде от Бога. А което не е от Бога, против Бога е. Разбрахме що искаше да каже той.
Глория-Сузана. Не се разбира това с ум, старче: със сърце се разбира!... А виждам те, че си безсърдечен. Ти не можеш разбра думите на никой поет.
Иосеф бен Кайафа. Може така да е, благородна ромянко... Онзи, който води народ, трябва и да го пази. Пред Бога аз отговарям за този народ!
Глория-Сузана. Щом е тъй, съди самин пророка, който води народа ти към гибел! Защо хлопаш по врати на чуждо правосъдие?
Силвиус Енеус Хуза. Нима за човека, когото ромяните сложиха на първосвещенишки престол, ромското правосъдие е чуждо? Тогава, Иозеф Каифас, и ти си враг на Рома!
Иосеф бен Кайафа. Да ме съди Елохим, ако съм мислел зло за Рома! Никога устата ми не са дръзнали да нарекат Рома мой враг.
Глория-Сузана. Заплиташ се, старче! Ако ромското правосъдие носи правда и ти признаваш тази правда за своя, ще трябва да се откажеш от своята мъст!
Децимус Брутус. Я да оставим на мира галилееца!
Иосеф бен Кайафа. Ако стъпча закона за отмъщението, ще стъпча с това закона, осветен от Бога. Ромската правда е достойна за почит, но нима мога да не сложа до нея и правдата на своя Бог?
Глория-Сузана. Тогава защо дириш умисъл в думите на оногова, който ви е казал да давате цезару цезаровото, а Богу - Божото? Не каза ли същото и ти?
Силбиус Енеус Хуза. Мъртви са словата ти, старче! Отдавна слушани думи говориш. Умряха софистите. Сега ги никой не слуша. Недей събужда ветха мъдрост! Негодна мъдрост е тя!...
Мунациус Планкус. Все едно. Не знам защо спорите!... Не дотегна ли всекиму тази бездушна кавга около нечии думи? Мнозина като него минаха през преториума. Едни мъкнат окови в подземните тъмници на кулата Антония, други умряха под нашите мечове, трети издъхнаха на кръст... Все натам води пътят им... Безсмъртни думи ли открихте в изречението на този скитник? Говорете си по-тихо: не е всекиму до безсмъртие!...
Мириам от Мигдол. Той трябва да умре!
Прозелит на вратата. Мисля, че трябва да бъдем справедливи. Ако някой кърми в душата си ярост срещу другиго, нека си спомни, че яростта ражда тежки плодове! Който кълне, хвърля върху себе си клетва. Който убива, повинен е на смърт. Онова, що постига другите, чака и нас.
Давид Садукеи. Аз мисля, че Назарянинът трябва да бъде съден. Той отива далече. С него вървят зелоти. Не знам за кого точат ножове. Тези ножове дирят плът, благородни ромяни! Убийци води подире си този човек: ръцете им трябва да се свържат! За вериги плачат тези ръце...
Силвиус Енеус Хуза. Кого са убили досега ка-нанетите на галилееца?
Давид Садукеи. Никой не знае кого ще убият...
Силвиус Енеус Хуза. Питам те, кого са убили?
Иосеф бен Кайафа. Благороден сановниче! Ръката, която дига меч, не помни често чий череп ще пробие: това трябва да се не забравя.