Бог е мъртъв - стиснат в недрата на подземни скали, вкопчан в тъмните сокове на корените, разтопен в черните вълни на подземни реки, разсипан в гневната кръв на вихрите, прегърнат от зловещите пръсти на морското дъно. Бог страда в човешките сърца, защото Неговата обич стана прелюбодейство и разгърна ръцете на блудниците, разтвори страстните очи на пируващите и разцепи бедрата на ненаситни безплодници. Бог стене в човешките жили, защото Неговата грижа по света стана алчност и сгърчи пръстите на скъперниците, разтвори жадните уста на ли- цемерите и ускори стъпките на лихоимци, клетвоп- рестъпници и клеветници, които дебнат своите братя и бащи. Бог плаче в човешкия поглед, търси отново себе си, бори се с оковите, що Му е наложила земята, зове с хленч и хлипане своята разбита воля и плаче за изкупление. Той спи, заровен в тъмната гробница на сърцето, и чака ръката, която ще Го възкреси. Онова, което Неговата светлина е чъртала като украса на душата, в човека се превръща на порок и злина. И Бог страда по себе си, зове себе си, ломи ръце по себе си. Кой ще го избави, ако не Неговият Син?
Боде Ме светлината, щом се върна в живота на деня от своята светла, пресветла нощ! Жили Ме земята, щом се пробудя в живота на видимото от съня на своето голямо, преголямо невидимо! Обжегва Ме въздухът, щом се сепна в живота на земята от бляна на своето чисто, пречисто небе!
Отче Мой! Защо живеят в Мене двама?
...Защо единият се бори с другия - и защо се че земният ще победи?
Защо през мрачните нощи, когато в Моите напрегнати крила кипи вяра, че ще разкъсам тъмната земя, що Ме е стегнала, за да откъртя и да отнеса ввис освободения Бог - защо тогава някой мрачен в Мене Ми злорадо шъпне, че ледните канари са Ме завинаги оковали, та Моите крила ще паднат отрязани в немощ?
Защо е тъмно Моето чело - и Моята ръка отпада слаба и безсилна?
Не е ли в Мене онзи, който Ми казва, че съм безсилен? Не съм ли самин Аз - безсилният? И кой ще Ми дойде на помощ, когато Бог е мъртъв, а човек - немощен?
Къде си, Отче Мой? Къде си, Отче Мой?
Боли ме, допра ли земята след своя небесен летеж - и подир Моите беседи с Тебе гласът на човека Ми звучи като глас на злодеец. А не съм ли дошъл даспасявам човека?
Аз трябва да разломя своята плът като Небесен хляб и троха по троха да я раздам на света, та който яде от нея, да не умре никога, защото Моята плът е хляб на безсмъртие. Нова плът ще откърми този хляб - звездна и чиста и самосветеща плът, която се не бои от гибел, защото е вече едно с Бога - с освободения дух на вселената. Апостоли, вземете - яжте Моето тяло!
Аз трябва да разлея своята кръв като Небесно вино и капка по капка да я раздам на света, та който пие от нея, да не сгреши никога, защото Моята кръв е вино на съвършенство. Нов сок ще разбуди в жилите това вино – слънчева и бистра, и самотрептяща кръв, която се не плаши от грях, защото е вече едно с Бога – с изкупения дух на вселената.
Апастоли, вземете – пийте Мойта кръв!
Небесно знание ви носи Моята плът и Моята кръв, ако се храните с нея, бездомни апостоли! От Слънчевата лоза и от Огнената пшеница ще кипне в душата ви сочна воля и планини ще премести ръката ви, а погледът ви ще обърне морски бездни. Вси небесни блага и вси наследия на Бога ще ви раздели гордият сок на пламъка, щом плъзне като мъзга в жилите ви: не ще остане тайна, затворена за душата ви, нито пред сърцето ви ще дръзне да се възправи стена. Най-голямото ви давам, що може да понесе човек: зова ви заедно с Мене да влезете в славата на освободения Бог. Причастници на световното изкупление ви правя, защото бяха чисти вашите ръце. Най-голямата сила, достъпна човеку, влагам в душите ви: любовта внедрявам в сърцата ви! Моето слово ви зове да влезете в двореца на Heбесния баща, що се именува Любов. Моята ръка ви зове да стегнете около вселената всесилна верига от ръце, да провесите над света всемощен венец от пориви, да извиете под земята и небето всевластна дъга от устреми: зова ви да станете причастници на Моята любов, която обгръща всичко. Истина, истина ви казвам! няма от любовта по-голямо, не е нищо победило още любовта, зова ви да обвържете с любов всички сърца и да ги поведете към Оногова, Чието име е Любов.
Алмазна чаша възправям пред вас: светлина ще пиете от нея, слънчева буря ще кипне в душите ви, а пред вашата обща воля ще се разсипят звезди на безсмъртие. Вино кипи в тази чаша, но кръв ще пиете от нея - кръвта, що кипи в сърцето на слънцето и бие в жилите на цялата вселена. Едно ще стане с Мене онзи, който пие тази кръв!