Отдалек още лозарите познаха сина на царя. И почнаха да си говорят един другиму тъй: ,Да убием царския син! Той е едничък наследник на царя и като го убием, лозето ще остане наше. Царят е стар и не ще дойде при нас да иска нищо. Та ако можеше да ходи, не би ли дошъл досега да дири десетък? Царят не ще смогне да търси своето. А ние ще убием наследника и лозето ще стане наше!" И те причакаха царския син още отдалек с брадви, ножове и заострени тояги.
Когато синът на царя наближи лозарите, той видя, че го чакат с оръжие. И запита ги: „Не сте ли вие мъжете, на които моят баща довери своето най-добро лозе - да го работят и да сбират плодовете му? А ето ви сега с оръжие срещу мене! Нима ида да ви пакостя и убивам?" А тогава лозарите снеха своите оръжия и запитаха царския син: „Кой си ти и що дириш при нас? В чие име идеш?" А той им отвърна: „Аз съм син на онзи цар, чието лозе работите. Пратен съм от своя баща да му отнеса десетъка от плодовете. Дайте ми десетъка и ме отпуснете с мир. Баща ми не ще Ви нищо стори. Но ако ме прогоните тъй, както прогонихте предишните двама пратеници, царят ще ви отнеме лозето и ще ви накаже!" А непокорните лозари му рекоха: „Наистина ти може да си син на този цар, но по що да те познаем? С какво ще потвърдиш, че си син на царя?" Пратеникът им отговори: „Вижте на главата ми короната от царството на баща ми, на плещите ми - мантията, а на десницата ми - скъпия пръстен на царски наследник! По това ще ме познаете. Отмерете ми десетъка от плодовете и ме пуснете с мир!" Но лозарите му казаха още: „Наистина ти изглеждаш царски син по дрехите. Кой знае как си смогнал да откраднеш тази корона, тази мантия и този пръстен!... Хитър човек си наистина. Но всичкото е там, че и да беше същински наследник на този цар, не бихме ти дали десетък, защото това лозе е наше и ние с никого не делим плодовете му." Тогава царският син се разгневи и рече: „Неблагодарници! Моят баща ви повери най-добрия свой имот и вместо да ви накара като роби да му работите, защото е силен, той дори не поиска половина от плодовете, а се услови да му давате само десетинка. Но вие, зли наемници, му не дадохте и толкова. Той прати при вас велможа да ви посъветва да не дигате глава, но да пратите на своя господар уреченото. Вие не послушахте. Наранихте пратеника и го прокудихте от лозето. Прати баща ми втор пратеник - с оръжие дано ви сплаши, та да се вразумите. Вие и него наранен прокудихте, като му вързахте ръцете и го покрихте с язви. Ето, най-сетне прати господарят ви мене, своя едничък син, а вие се преструвате, че ме не познавате. Не е ли зло сърцето ви, неблагодарни лозари? Не смисляте ли що ви чака, кога се върна при баща си, та му разкажа всичко? Истина ви казвам, той ще ви избие до един, а лозето ще даде на други и вашите кости ще плашат небесните птици - да не кълват гроздето. Вие не знаете границите на царско търпение, затова не знаете и пределите на царски гняв. Ала ще дойде време, ако се не опомните още сега, да си късате от люта скръб косите, защото вашият господар ще подири от вас сметка!" Тъй им каза царският син.
Тогава лозарите се сбраха да размислят и едни се смилиха над младия княз, та пожелаха да му се даде дял ида бъде отпуснат с мир и почит. Други се уплашиха от думите му и поискаха да се прати на царя десетък, за да се не разгневи, та да ги предаде на смърт. А трети казаха: „Ние ще го убием, за да наследим лозето. Виждаме, че лозето е добро и отвред се стичат хора да търсят плодовете му. Не ще го отстъпим никому!" И заплашиха още онези, що искаха да се даде на царя дял. „Ние и вас ще избием!" - казаха им. И тогава извадиха оръжие, та налетяха царския син с гневни викове: „Убийте лъжеца! Убийте оногова, който е откраднал царските одежди, за да вземе с измама дял от труда на ръцете ни!" И убиха сина на царя.
Ала когато царят разбере, че наследникът на престола лежи мъртъв сред лозето, не ще ли дигне войска, за да огради лозето и да улови неблагодарните лозари? Огнени мечове ще заградят като пламнала стена царското лозе, за да не може никой да избяга. И тогава гневът на царя ще рукне като огнен потоп - и ще подложи на чемерни мъки неблагодарните наемници.
А после царят ще обнови лозето, ще сбере нищи, отхвърлени и бездомни, за да им повери своя имот да го работят и да се хранят от него.
И нищите, отхвърлените и бездомните ще помият с благодарност царя и с почит ще си смислят за неговия син, чиято смърт ги е направила наследници на земята."