„Имаше само един християнин - и той
умря на кръста.”
Фридрих Ницше:
“Антихрист”, 39:2
„Христус – биде наказан със смърт
през дните на Тибериуса от управителя
Понтиус Пилатуса.”
Тацитус:
“Анали”, XV:44
I
В седемстотин осемдесет и втората година от основаването на Рома, в шестата година от властването на прокуратора Понтиус Пилатуса, в десетия ден от хебрейския месец нисан, четири деня преди праз- ника Пасха, Иешу бар Иосеф влезе, окръжен от учени- ци и многохиляден народ, в Иерушалаим.
А тези, що вървяха пред него, както и онези, що го следваха, викаха с глас голям: „Благословен - царят Израельов, който иде в името на Елохима! Слава на Да- видовия син!" И тълпите, като гледаха това весело тържество и слушаха думите на славословието, снемаха своите пъстри връхни дрехи, та ги постилаха - да мине по тях Мешиах. И късаха палмови клони и вейки от смоковница, та постилаха с тях пътя на Сина Божи.
А Иешу бар Иосеф влезе в града, възседнал млада ослица. И народът, като видя това, спомни си Абрахама, Иакоба и патриарсите, посрещани преди векове от племената на Бене Израел на бели ослици. И спомниха си още думите на пророк Иешайаху, който бе казал: „Кажете на Ционската дъщеря: „Ето царя ти, който влиза в твоя град на млада ослица!" И минаха им през ум словата на пророка Закария: „Възрадвай се с живо веселие, дъще Ционска! Извикай от радост и ликуване, дъще Иерушалаимска! Ето, твоят цар влиза в града ти праведен и светъл, възседнал млада ослица!"
А след учителя вървяха тълпи от Иерихо, от градовете на Гелил ха Гойим, от Cop и Иафо, па и от вси места, през които бе минало дългото шествие на поклонниците. И виждаха се в тълпите зелоти, писци, ученици, митари, книжници, рибари и законници. И много жени имаше между тях.
А ромските войници, като чуха гръмкия вик на тълпата, помислиха, че е бунт срещу властта. А в лицето на оногова, що влизаше в града на ослица, отрупан с цветя и палмови клони, видяха новия цар на покореното племе.
Та затова отидоха при оногова, който бе вожд на спомагателната кохорта, и му рекоха:
-Бунт има в града, още от градските двери начена вълнението. Ние видяхме оногова, когото народът нарича свой цезар. Те се тълпят около него и го приветстват.
-А колцина са те? - запита Децимус Брутус, който бе вожд на кохортата.
А Мунациус Планкус, началник на градската охрана, бе видял шествието.
— Онези, що вървят с него, са до четири хиляди. Ала в града се е сбрал за празника три милиона народ. Къщи го не побират, улиците гъмжат, окрайнините са препълнени, селата край Иерузалем на три часа път са натъпкани с народ. Друга година толкова хора не са дохождали. Ако въстанат, какво бихме направили с толкова метежници? Ние сме съвсем малко!
— А кой е техният цезар? - запита Децимус Брутус.
— Иезус от Назарет, за когото говореха на пира в дома на първожреца.
— Уверени ли сте, че това е наистина бунт? - попита вождът войниците.
- Сигурно - отвърнаха. - Ние чухме зова, с който хебреите провъзгласиха своя цезар. Те извикаха: ,Да живее цезарят на Израел, който иде, воден от Бога! Слава на Давидовия наследник!" Това е вик за бунт.
И Децимус Брутус отиде в дома на прокуратора - да извести за народния смут.
А шествието влезе в самия град и по неравните каменни улици разнесе своя тържествен вик:
„Благословен царят Израелъов, който иде в името на Елохима! Слава на Давидовия син!"
И тъй като улицата бе тясна за тълпите, те се
пръснаха по вси съседни улици, изпълниха площадите и уличките на града - и се отправиха към храма.
А техният вик растеше и се повтаряше от вси срещнати. И шествието се уголемяваше при всеки завой.
Ала мнозина фарисеи, близки на Иешу бар Иосефа, като се бояха за живота му, тихо му пришъпнаха:
- Раби! Кажи на своите ученици да млъкнат, та дано млъкне и народът! Не знаеш ли, че тези думи са опасни и за този вик властта наказва със смърт? Нали с този вик срещнаха Иехуда от Гамала - и нали за тези думи го разпнаха? - Кажи им, раби - нека млъкнат!
Но Иешу бар Иосеф им отвърна:
-Дойде най-сетне ден да се порадва народът на свой цар: защо да го спираме? Не виждате ли ги, че все цар бълнуват! Нека празнува и гмежта един ден своя празник!
В думите на учителя играеше горчива насмешка, но малцина доловиха това.
И като видя, че народът още по-гръмко подема опасния зов, Назарянинът рече на фарисеите:
-Не се бойте! Не виждат ли ромските стражи, че никой от нас не носи оръжие? - Нека викат: не може да се пресече толкова силен талаз! Дори да млъкнат те, ще викнат тези камъни!