И през деня цялото семейство отиваше в синагогата - да се помоли. Това се повтаряше веднъж в седмицата - в деня, когато Йехова си е починал от създаването на света, в деня, отреден от закона за молитва, добрини и покой.
Защото Моше Законникът бе казал във Второзаконие39:
„Помни деня шабат, за да го тачиш като ден свет: шест дни работи, та привърши в тях всичката си работа! А седмия ден - шабат - отдай на Господа, на своя Бог отдай този ден!“
И синагогата се изпълваше с мъже и жени, напуснали своята работа. По стените на сградата, крепена от осем груби стълпа, се виждаха несръчно изписани лози, палмови гранки и ленти с дълги стихове от Петокнижието40 на Моше. На полукръглото дъно се издигаше амбон и няколко затворени прегради, в които се пазеха свещените свитъци.
А на амбона седяха четци, готови да поемат предложения свитък - книжници, които народът зовеше шоферим, и неколцина no-учени верни, тълкуващи на прост език прочетените стихове.
Посред широката горница се редяха дълги чинове, на които седят верните. Отдясно се виждаха мъжете с чисти гъжви на глава, в бели одежди от лен, с наведени замислени лица. Отляво пък седяха жените - в пъстри срачици, в дълги празнични шалвари, с широки свилени пояси и багри забрадки, покриващи главата и падащи на ресни по раменете.
И всички чакаха да почне службата.
Това ставаше всеки шабат - и цяла година се нижеха такива дни - прилични един на друг.
...Ала веднъж се случи нещо, което накара малкия Иешу да запомни този ден. Той бе тогава на дванадесет години - и седеше в синагогата при своите връстници, отляво на мъжете.
Един сух старец, седнал на амбона, прочете с висок глас две молитви, наречени шема и шемоне-есре. След всяка молитва сбраните в синагогата казваха „Амен!“. А молитвите бяха дълги, всеки ги знаеше наизуст, та ги слушаше с досада.
После хацанът, който служеше предписаните от Левит41 служби, разтвори дървените прегради, взе дълга кутия - и оттам изтегли старите свитъци на Петокнижието и Пророците, навити около дълги златни главизни.
И после седем отбрани четци почнаха един по един да четат бавно, размерно и еднообразно посочените места от книгата. И прочиташе всеки по четири стиха, които тълмеше на роден език.
А след това един между тях разказа прочетеното в свое слово, наречено мидраш. Но самин той едва разбираше думите на Петокнижието, та словото му бе пропъстрено с груби предричания, нефели притчи и неуки обяснения. Та мъжете го слушаха, без да вникват в думите му, защото им досаждаше. И всички чакаха да свърши, та да си отдъхнат.
След мидраша сбраните изпяха два псалома, в които се възвеличаваше хубостта на Божието жилище, дето душата на верния си почива, както морна камила намира покой в дворовете на своя господар.
А после трима левити42 минаха между верните, за да сберат дарове, които хората отделяха за бедни, сакати и пришелци.
...И тогава се възправи сред събранието мъж зрял, с огнен поглед обзря мъже и жени, па разгъна дългите свитъци на пророческите книги и прочете определеното място. После преведе на арамейска реч43 трите стиха - и спря замислен взор върху сбраните.
А те го познаха: той бе Акхар бар Гамлиел, писецът от голямата стъгда. Всички ожидаха да чуят неговия мидраш, защото знаеха, че умело говори и мъдро тълми стиховете на свещените книги. И почна Акхар своето слово:
„- Камъкът, който отритнаха зидарите, стана глава на ъгъла: от Господа е това, макар да е чудно в очите ни!
Слушай, Израелъо!
Всеки седми ден се сбирате пред големите свитъци, пълни със свещени слова - и всеки седми ден ви се мълви за Оногова, Когото племена и векове нетърпеливо чакат. Велики думи предрекоха Неговото раждане - и мълнийна реч провеща пътищата на Словото. Изля всеки нищетата на своя разум - и тълкува образа Му. И всеки разхарчи скъдността на своето разбиране - да Го направи жив пред очите ви.
Ала вие Го не разумяхте, защото вси слова Го даваха на вашия поглед като притча.
Слушай, Израелъо!
Не е притча, не е притча Мешиах - и не е загадка Обещаният. В плът трябва да се роди Той - и всички трябва да видят лицето Му, да чуят лепета на устните Му, да ослепеят от сиянието на душата Му!
...Той може да е роден вече някъде. Той може да е на стъгдата - между всички. Той може да е в синагогата - между нас.