А хората, дошли за пръв път в града, питаха учудени:
-Кой е този? Отде е той?
И фарисеите отвръщаха:
-Той е пророк от Назарет.
А учениците казваха с почит:
- Той е Мешиах, когото дълги векове чакаше душата на Бене Израел!
И всички, що виждаха дългото шествие, тръгваха след тълпите и повтаряха техния вик.
Но когато първата тълпа от шествието стигна до Шаломовия притвор, виковете спряха, защото на вратите стояха стражите на първосвещеника и храмовите слуги, та заплашваха с тояги онези, що дигат шум. А през широката решетка на подземния ход лъскаха копия на ромски войници, пазещи ред. И тези, що се тълпяха пред храма, наченаха да се тласкат - кой да мине по-рано, защото дворовете на храма бяха пълни.
В храма се мълчаливо молеха, но в Двора на езичниците имаше глъчка. Там продавачите на жъртвени животни, кадилни смоли, елей и птици хвалеха с висок глас своята стока и не слушаха строгите закани на слугите. Под портиците на притвора сбраните поклонници благочестиво разменяха пари, за да си купят монетата, неизцапана с нечестиво косване. Други купуваха гълъби за жъртва, миризливи смоли и чист елей.
И тълпите, които по-рано разнасяха тържествения привет към Сина Божи, наченаха да се тласкат пред стъпалата, водещи в притвора. И там, сред студеното мнозинство, унесено в свои грижи, замлъкна тържественият вик на галилейците. Неколцина повториха и в притвора своя зов към Израеля, но слугите на храма ги изтласкаха из вратите.
И шествието забрави своя цар...
Иешу бар Иосеф влезе в Двора на езичниците и като видя, че народът се суети край продавачите на жъртвени животни и сарафите, гняв изпълни сърцето му.
И взе от железните куки, о които връзваха животните, въже, та го сви на бич - и начена да пъди из вратата жъртвените животни. А после обърна таблите на сарафите и гътна дъските, на които стояха кафезите с гълъби.
И на онези, що продаваха елей и миризлива смола, властно рече:
- Изнесете това оттука!
А те се уплашиха, защото си мислеха, че е човек от санедрина.
Но храмовите слуги и левитите на Кайафа рекоха с лукава усмивка:
-Той се гневи, че народът го забрави. Ярост го налетя, като видя, че тълпите не повтарят своя вик. Види се, той желаеше да го прогласят за цар - та затова поведе народа в храма: той чака да го помажат с миро, както са помазвали Шаула и Давида. Затова се гневи той. Но кой ще остави? Той трябва да отговаря за повредената стока!...
А Иешу бар Иосеф рече на сбраните в храма:
-Писано е: „Дом на молитва ще се нарече Моят дом229." А вие го направихте търговска стъгда и вертеп на разбойници! Кой закон ви даде мястото, отредено за молитва, та го направихте позорно тържище? Горко на онези, чиято алчност доведе в Божия дом злодейци и лихвари! Горко на онези, що облякоха с власт хулителите на Бога и дадоха тояги в ръцете на онези, що са повинни на убиване!
Тогава някои между народа рекоха:
-Той говори за коен-хагадола и за онези, що са сечива в ръцете му. Наистина те бяха по-рано крадци, обирници и развратни мъже, а сега държат тояги в ръце, та пазят ред в дворовете на храма. Той говори вярно!
Неколцина пък от съмишлениците на Иосефа бен Кайафа, садукеи, се обадиха с глас, препълнен от злоба:
- А ти кой си - и в чие име вършиш това? Как ще принася народът жъртви, когато прогони животните, отредени от закона за жъртва? Ти разсипа монетите и те се оскверниха, защото по тези плочи минават езичници. Отде ще намериш чисти монети, за да ги дадеш на този народ? С кое право стори това?
А той им каза:
- Отговорете ми кой е по-горен: храмът ли - или Онзи, Комуто е посветен храмът?
И неколцина се обадиха от народа:
-Йехова е най-горен. На Йехова е посветен храмът.
А Иешу бар Иосеф продължи:
-И друго ще ви запитам: жъртвата по-света ли е от Оногова, Комуто се принася?
И пак отвърнаха неколцина от народа:
-Йехова е по-горен от жъртвата, защото Неговото дихание осветява всяка жъртва и Нему се принася тя.
Тогава Иешу бар Иосеф обърна реч към садукеите и така начена да им мълви:
-Чуйте, синове на злобата! Ще приеме ли Бог жъртва, принесена от ръце, въоръжени с тояга? Ще чуе ли молитвата, която Му шъпнат устни, тръпнещи от злоба? Монетите се оскверниха, казвате вие, от плочите, по които са минавали езичници. Аз пък ви казвам, че храмът се не скверни от ногата, а - от сърцето.
Сетне, като изгледа разсърдените търговци, рече с мощен глас:
-Вие, лихвари, стълпени в храма за печалба, отдавна омърсихте монетата, която продавате за чиста! И Бог ще отвърне слух от вашите молитви, ще презре монетата ви и ще прокълне вашите жъртви, защото в мига, кога коенът хвърля в свещеното огнище тлъстините на жъртвата ви, вашият ум брои спечеленото през деня.